Интересно ми е да ти проследя мисълта... да я анализирам и да установя че, съм съгласен с всичко, самоче ако бях аз писал, щях да го изразя по съвсем друг начин, с различни примери или сравнения . Как по различен начин проектираме мисълта си, обличаме я в думи, но ако се върнем в първообраза, (преди изразените думи), където остава духовното светоусещане за нещата, изолирани от ума, възприятията ни са сходни... Дори и при различия на мнения с други личности всичко това ми помага да осъзная (приведа в мисъл) нещо интересно - ние всички сме един общ организъм, който се е разпарчетясъл на билиони души в различни измерения, за да се опознае и изживее в цялото си разнообразие (сходства и различия)...
А сега малко по конкретно:
"...В умален мащаб ние можем да създадем ново съзнание, което да има свои собствен живот, макар и да е лишено от душа..." - В това съм убеден, имаме много примери в живота и в повечето случаи ние създаваме такива "същества" на подсъзнателно ниво. Те също си имат жизнен цикъл (както и живите същества) като например: създаване и развитие на блог, на изкуствен интелект във виртуална среда (бот), бизнес (инплантиран в система работи и живее самостоятелно), все реализирана мисъл. А всичко това си е чисто повторение на космическия разум (или вселената, като жива субстанция) както сме създадено по негово умалено подобие и така също сме способни да творим...
"...Изглежда, че при минаването в ново ниво на осъзнаване, егото търпи брулене, за да може да премине. А е трудно да не се привързваме и други неща от репертоара на "оковите". Предполагам, че и просветлените са били така, но са имали силата да приемат загубата на всичко..."
Егото ни е дадено, за да ни служи. То си е защитна система да ни съхранява и пази. Колкото повече преминаваме в по-високи нива на реалности, необходимостта от него намалява, фунцкиите му западат и то е ненужно. То се саморазпада, преживява нещо като смърт. В много случаи тежкото разделяне с него дърпа духовете обратно в по-ниските нива на реалности, докато не се оттърсят от него. Нещо като тежет, която те дърпа надолу...
Лошо е като си служим прекалено много на себе си и се затвърждаваме неусетно като егоисти. Това е прекалената полза от егото.
За другото нямам какво да допълня, усещам го по еднакъв начин брат
|