|
Здравей
В отговор на:
Това zа логиката ми е било странно. Според мен, това 4е аz не виждам логиката, не zна4и, 4е я няма. И иzкаzвания от вида, 4е някой си действал нелоги4но, според мен каzват, 4е каzалият го не вижда логиката. Или действащият не zнае много неща и поради това действа нелоги4но zа някой, който ги zнае. В твоя пример, просто логиката, която следва някой е таzи на сетивата. Но логика има. И то4но zащото я има, zатова може да бъде раzбрана и да се говори zа нея. Затова е трудно да говорим zа такива огромни неща, които ни се слу4ват - примерно просветлението, zащото ни е трудно да обхванем логиката. Ако схванеш смисъла, ве4е можеш да говориш zа него. Може да е трудно, тромаво или каквото и да е, но е въzможно.
Разбирам какво имаш предвид. Според мен обаче логиката е нещо друго: Онзи мисловен алгоритъм, научно обоснован с познатите ни досега методи и способи, където всичко е навързано в последователност, по дадена формула или зависимост, така че всяко следващо звено е обосновано на базата на предходното.
Логиката е инструмент, който ние хората сме си изобретили, за да разбираме по-добре закономерностите и събитията които ни случват в живота. Много често тя ни ограничава само до познатите ни от науката и открити до момента постижения. Тя е изява на ума в рамките на физическо-материалната ни същност. Не можеш да търсиш логика например в изпитанията и трудностите на духа в даден континиум, защото тя няма познавателен характер в духовен план и е неприложима.
Или това което ти имаш предвид под "ЛОГИКА", ти го отъждествяваш с "ОБЯСНЕНИЕ", а тe са различни понятия според мен. Твърдиш, че ако не виждаме обяснение в нещо, то не значи че няма логика и обратно. Аз не съм съгласен тук. Много често определена същност има двойствен характер, дори много противоположен. Разглежда се и се обеснява в два различни аспекта на съществуване*. Ако се търси логика, то тя не съществува, защото следвайки математическа конюнкция + дезюнкция (и/или) метода е неприложим, което води до противоречие. Ето един пример за тясното ни мислене чрез логика, която ни е тласнала по един доста праволинеен и ограничен начин на възприемане и мислене (за разлика от висши цивилизации).
Айде стига за логиката, че доста се отплеснах май
За истината и за задържане и навлизане в реалност, нямам коментари, усещам ги нещата по сходен начин
Обаче:
В отговор на:
Но ти си такъв, какъвто си. Не ти вzемаш решението, какво и как да направиш. Какво да zабележиш или не и как да се раzвиваш или не. Ако си zадълбал в животинското, както го нари4аш, не е zащото си тъп или подобно. Духът си има цел и си я следва. И кой си ти, който ще съди дали е правилно или не.
Съгласен с "Духът си има цел и си я следва." Обаче успоредно ние взимаме решения какво и как да направим. Понякога са от духа, но в повечето случай са от ума.
Не можем да съдим дали нещо е правилно или не, защото понятията правилно и неправилно, както и добро и лошо са крайно субективни и това са създадени от нас измерения в дадена реалност. Извън това те просто не съществуват и губят смисъл. Въпроса е каква функция (използваки тези понятия) ние придаваме към общоприетата такава (като "човешка гравитация") в духовно-енергиен план. Нещо като мерило, за да си сверим часовниците, да се доближим до общата реалност, причислявайки тази, която ние сме си създали.
А има кой да ни съди, не можем сами да се съдим; Но можем да вярваме и да творим реалности по този начин
Всичко добро
____________
*Нека да разгледаме следният конфликтен пример: "Всичко главно в живота ни е предопределено, начертано"; В опозиция на "Чрез нашите избори които правим, ние сформираме бъдещите си съществувания".
Няма логика тук нали , обаче и двете тези са вярни. И към двете тези има обяснения, но не и логика.
|
Re: Капаните на духовността [re: Beдpocт]
Re: Капаните на духовността