Добре, ще ти разкажа великата поема...или поне ще се заема. :)
Нали си чувал за потока от енергия, който минава през нас и не е наш. Лазо като казва, че колкото по- голяма готовност да отдава, има човек, толкова повече жизненост се влиза в него, не лъже.
Всеки един миг, през нас иска да тече енергия, която е част от всемирният космос и част от единното цяло, което се грижи и за еволюцията ни. И представи си, във всеки един миг, нашето подсъзнание взема решение да отдаде или не енергия, за всяко едно нещо.
Съжалявам, че ми идва пример, търде далечен от възвишениете философии тук, но представи си как се разхождаш из вас и виждаш неизмитите от готвенето съдове. Подсъзнанието моментално взима решение дали да ги измие, според потока на енергията или да се отдаде на наглсите и да предпочете леността. Последното просто спира свободната циркулация на този поток и тялото по някакъв начин губи свежест.
Може да не вярваш, но спомни си кога си бил в добра форма за духовни практики, когато си имал доста работа в службата , или когато не си работел и по цял ден си мързелувал.
Ако съм пропуснал жената, то е защото си имам, но ти не пропускай в никакъв случай. И бъди рахат.
|