Остава само да повторим за любовта, че не е милият замечтан поглед на непукиста, а приемането с лекота на тежките и болезнени ситуации в живота. Хм, за хубавите и приятните, нищо не се казва...
Не случайно в Бхагавад-гита и въобще се съветва поелият по пътят да бъде като Йогина - еднакъв в добро и лошо, мраз и пек, и т.н.
Проблемите и унижението са лечебни. Агресията се снижава. Но това е за момент и ако човек не си промени мирогледа и не интегрира знанието, което повтаря външно в себе си, пак ще се появи. Природата винаги избира по- малкото зло, все пак. :)
Вчера един приятел ми разказа как е говорил с негов приятел за духовни неща. Причината е, че въпросният човек е получил тежко заболяване на гръбнака, поне според лекарите и смятат да го правят инвалид. И тогава моят приятел говори с него и му разказва за силата на човек да твори този свят. Как на подсъзнателно ниво, хората приемат, че са болни и по някое време го искат. Откъде да започне, т.е. от осъзнаването и т.н. Все неща за които този човек не би бил достъпен, ако нямаше проблеми. Живота просто го поставя пред дилемата или да се вземе в ръце или да се сдуха тотално.
Знаеш ли, нещата който ни се случват са си реални. Ако не вярваш удари си един шамар и е видиш. Просто самият свят е нереален, защото само външно изглежда плътен, а в същността си е 99 процента празно пространство. Самото му съществуване е гигантска визуализация на космическото съзнание. В умален мащаб ние можем да създадем ново съзнание, което да има свои собствен живот, макар и да е лишено от душа. Има такива практики в Тибет. Затваряш се за дълго в някоя пещера задидан и непрестанно визуализираш определен персонаж. Накрая той се появява и става видим и за околните. Проблемът е в неговият контрол, защото почти винаги деградира и става зъл...нещо като хората. После зор, докато се унищожи.
Изглежда, че при минаването в ново ниво на осъзнаване, егото търпи брулене, за да може да премине. А е трудно да не се привързваме и други неща от репертоара на "оковите". Предполагам, че и просветлените са били така, но са имали силата да приемат загубата на всичко.
Не знам за филма, не съм проверявал.
|