Сигурно за много хора разликата между реално и виртуално общуване е свързана главно с каналите/средата за обмена на информация, т.е. с нещо ВЪНШНО. За мен обаче разликата е съвсем другаде и е свързана с това доколко общуването води до някакви реални промени в мен, доколко се осъществява реално взаимодействие с мен. Т.е. акцентът е върху субекта, общуващият. От медитационна гледна точка тръгваш винаги от себе си и разликата е съществена.
Когато ТИ си водещата и 0.1% „широк“ канал на общуване може да е важен и решаващ. А ако чакаш средата да свърши взаимодействието и 100% общуване на живо може да си остане виртуално в смисъл на плитко и неводещо до нищо (с изключение на загуба на време). Сигурно си виждала безброй такива уж реални, а на практика празни общувания. А нещо видяно в книга, филм или интернет (които би трябвало да са виртуални), може пък да те промени реално.
Забелязал съм как хора, които в интернета се оплакват, че „това не било като общуване на живо“ (не знам защо някой си мисли, че би трябвало да е такова и го сравнява с такова), всъщност търсят в интернета нещо, което не са намерили на живо. Но понеже и в интернета го няма и се разочароват отново спомняйки си с носталгия за общуването на живо. Но всъщност се въртят в омагьосан кръг, защото проблемът (и решението му) не е в средата, а в тях самите.
Ошо казва нещо, което има отношение по темата: „Не истината е покрита с воал (който да трябва да махнем), а ние самите сме покрити с такъв воал“. В нашия случай не средата/каналът са определящите, а нашата възприемчивост и будност. Ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че всички ние сме непрекъснато в реално взаимодействия с много хора, сили, енергии, взаимодействия... Хм, ако някой смята, че общува виртуално в който и да е момент, значи просто е заспал и самият той е станал виртуален. И сигурно такова виртуално общуване не е пълноценно. Но пък, ако си центрирана в себе си и възприемаш всеки миг от живота си като РЕАЛЕН, общуването ти със сигурност ще е пълноценно независимо от каналите и средата.
П.П. Виждаш ли паралелите на тази тема със съседната за ревността?
|