|
Тема |
Майката и бащата [re: Ajay] |
|
Автор |
Mиpo1 () |
|
Публикувано | 28.03.13 14:10 |
|
|
Нормално и очевидно е да има разлики в различни сфери на общуване. Сигурно има такива и при общуване в къщи и навън и т.н. За мен по-важното е, че ако си правим илюзии за човека отсреща, не ни е виновен нито той, нито средата на общуване (примерно интернета), а ние самите. Ние сме си изградили някакъв модел за идеален мъж/жена, за духовен водач или за нещо друго и на практика чакаме да срещнем някого за да му сложим шапката на нашия модел. Вярно, че в интернета такова припознаване е по-бързо заради големия избор и директността на общуване (ако се бяхме срещнали на спирката на автобуса сигурно нямаше веднага да си споделим всичкото това). Но пък, ако човек е практичен и търсещ, вместо да се опаква от виртуалността на интернета, може да използва това му качество за да види в КОНЦЕНТРИРАН вид СОБСТВЕНИТЕ си модели на поведение. Модели, които при стандартно общуване, ще се разредят в цял един живот и ще са по-трудни за детектиране.
Така че изводът за мен поне е да не съдим другите и да не им слагаме шапките, които ние самите сме им скроили. И да използваме предимствата на всяка среда за общуване.
Съгласен съм напълно, че обичта към себе си (му) е майката. Ще добавя, че бащата (му) в случая е вниманието да е в нас и да минава отвъд плиткия слой на ежедневното ни себепознание. Когато бащата влезе дълбоко и познае същността ни, майката ражда любовта... Първо към себе си и после към всичко наоколо.
|
| |
|
|
|