Трябва да се обичаме каза Ajay ,аз бих добавила и да се уважаваме
Чудесни пожелания, но за съжаление, те живеят в царството на "трябва", което започва от утре, а ние живеем в настоящето.
Всеки човек се "забива" в някаква област и си придава значимост с която парадира и се опитва да налага всячески
Какво би станало, ако всеки излезе от тоя безопасен кръг, тая зона на сигурност, която постоянно поддържа и хаби толкова много енергия за тази поддръжка? Няма да оставя въпросът без отговор, защото той има такъв отдавна: човек или ще се промени, или ще се върне отново в своята зона на сигурност. Какво определя промяната? Обстоятелствата разбира се: ако сме притиснати от тях, ние сме принудени да се променим. Биваме ли притискани от обстоятелствата, когато общуваме виртуално? Не разбира се! Та повечето хора приемат общуването в интернет като нещо "на ужким" и смятат, че всичко извършено там не е реално (това се дължи на несъзнателното ни усещане, че само 7% е реалната информация, която се пренася през тази медия, а всичко останало, 93%, е плод на нашето въображение; пример: ). Живото общуване ни вкарва в обстоятелства, които не можем да контролираме, да предвидим и да насочим удобно, както това правим във виртуала.
Дали обстоятелствата са единственият фактор? Най-важният и най-главният? Дали трябва да чакаме пасивно да ни се случи нещо, което да ни промени? Не, разбира се! Главният фактор, който провокира промяната в един човек, това е критичната маса от енергия, която трябва да се събере, за да се мине на следващо ниво, подобно на електрон, който може да мине в следващ слой в атома, само когато има нужната за целта енергия.
Само при наличието на енергия, човек може да се промени и тогава, когато вече е променен, няма да има нужда от Трябва да се обичаме ...и да се уважаваме, защото ще е нещо естествено.
___________
Редактирано от mo32® на 29.03.13 14:11.
|