Постоянно тръгвам и все се връщам към простия факт, че не е важно какво говори/пише един човек, а какво прави. Крачката между мислите и действието може да е малка, но може и да е непреодолима.
Цялото Дао се изчерпва в един принцип, този на естественото действие, чрез не-действие, не-правене или безупречно действие, празнота, липса на желание, необвързаност с резултат.
Срещам се постоянно с много хора и всеки е със свой собствен и уникален мироглед. Ако човек стои само на ниво думи. Проблемът е, че 99,9% от хората, които срещам, не живеят по този мироглед. Просто красиви приказки, които заместват действието с бездействие. Не-действие = действие без усилие, естествено действие, но не и на бездействие.
Всички ние правим много неща, имаме много проблеми, но като се тегли чертата, всичкото усилие, всичката похабена енергия, в това число и красивите приказки, са безполезни. Нито ставаме по-здрави, нито сме по-жизнени, нито по-щастливи. А все си мисля, че ако поне тия три простички неща ги няма, значи човек просто бездейства, независимо дали се къса от напразно щуране и решаване на проблеми или стои като пън.
___________
|