Правя я, защото ме трансформира... малко по малко.... Харесва ми. Не съм казал, че хаотичното дишане е неприятно, казах само, че понякога е страшно.
Ти питаш какво му е приятното да те е страх. Значи ти си убедена, че това е неприятно. И освен това си убедена в правилността на своето убеждение. Добре, а можеш ли да кажеш откъде идва то? Ти не си се родила с това убеждение в главата. Когато си се родила, ти не си знаела думите "страх", "приятно", "неприятно"... Е, в кой момент от живота ти в главата ти се е появила мисъл "Страхът е неприятен!" ?

Според мен има само две неприятни неща, свързани със страха. Едното е да се идентифицираш с него. Например може да те е страх, че хаотичното дишане ще увреди здравето ти. Ако ти си твърдо убедена, че това е вярно и не си позволиш никакво алтернативно предположение, тогава хаотичното дишане ще бъде наистина неприятно за теб. Другото е да се опиташ да не чувстваш страха, когато наистина те е страх. Може просто да се залъгваш, че не те е страх, може да избягваш ситуациите, в които изпитваш страх ... Може да си измислиш един куп "логични" разсъждения, за да оправдаеш поведението си. Всичко това обаче ще блокира енергията ти и ще внесе много фалш в живота ти. А това наистина е неприятно. И забележи, при това страхът не изчезва. Той пак е в теб, просто ти си заравяш главата като щраус.

От друга страна за мен идентифицирането със страха е блокиране на жизнената енергия. Когато си позволя да усещам страха и енергията ми да тече свободно ... понякога изпитвам удоволствие, подобно на сексуалното. Е, не чак толкова силно, но разликата е само в интензивността.

И накрая - това, което е описал Миро е цялата Динамична медитация.