|
Ебаси злето съм, чак не мога да повярвам - ще се опитам да бъда възможно по-кратък, защото ще обадя за себе си и нещо друго.
Два опита на тази медитация, ще говоря за първия и втория в сравнение:
Фаза 1
1.(първия път) - само разбрах, че трябва да наблягам на издишването и единствено това правех, нищо друго, нищо определено.
2. (втория опит) - гледах да съм в ритъма на музиката, въпреки че щом съм в ритъм кое е хаоса не знам, но ..... в "скиорската" стойка, подобно на клиповете и не знам, аз към една музика мога да докарам поне 3-4 различни ритъма на дишане. Инак само през носа, това да, уж наблягах на издишването, но наистина не знам ....
Етап 2
1. както споменах, понеже не знам какво точно се (не)прави, просто от ритъма в некъв неясен хаос, много подобно на пого се получи, но се пребих в масата, ма не ме отказа това продължих и пак се отнесох, до степен наистина крайно неориентиран в посоките, без грам координация, като се льоснах на земята разбрах, че съм по лице, само защото си дръннах челото, инак ако не бе удара, дори не разбирах по гръб ли съм или по физиономия. - друго ..... не знам, голяма умора.
2. нищо - като казвам нищо имам в предвид баш нищо, никакво отнасяне, през цялото време здраво стъпил на земята и ...... изобщо не загрявам как аджеба става откачане, след като съм толкова примерен.
Стадий 3
1. огрооомна умора, болки в краката заради масата, и в главата, но чат пат мъчих се там да скачам, но на пресекулки, просто никаква силица не ми остана и дишах като фуражомелка ..... уж понамалих цигарите, ма май взема малко спортни занимания, чрез тях пушенето отпада от само себе си, невероятен ефект оказват в/у мен спортните тренировки.
2. днес естествено, след нищото в 2-и етап, имах голям запас от сили, та скачах - ма то по-скоро се оказа фитнес някакъв и нищо повече.
4-и етап - тука ще използвам цитат ....
Думите бяха тоооолкова далече от мен, че трябваше усилие да приложа за да сляза при тях ... А ми беше толкова добре в безмълвието
1. такова отлепяне имах, че .... мислите бяха навсякъде около мен, всичко без завъртяно като в центрофуга но без определена посока на въртене, всичко навсякъде в бесен въртеж, но имаше център, закачах се за мислите, но успявах и да се откъсна. Но дали защото изобщо не бях хапвал нищо и дори вода бях забравил да пия + болките от пребиванията, ми стана адски зле, почти припаднах и не удържах по едно време та седнах на земята - но въпреки това вихъра беше там, а аз нито потъвах, нито се издигах, но имах някаква посока на отлепяне .... нещо като поглед в мрака.
2. е сега да си затвора очите, ще е пак същото като това което постигнах днес т.е. нищо - изцяло уравновесен и присъстващ, никакви движения, никакъв вихър, за да сравня с първия етап и с написаното от Миро, ше кажа така. При него е (копи/пасте) "тоооолкова" - при мен в първия опит о-тата са три, мисли имаше, но думи никакви и успявах, макар да се прикачам към мислите, успявах да се откъсвам от тях. При днешния опит, нямаше дори едно "о"
Последния етап:
1. такъв кеф ми бе - напук на всичката болка, хаос, страх, гадене, прилошаване и дискомфорт, емоционалноста ми бе неописуема и ич не мърдах т.е. изкарах си го като предния етап, стоейки, там далеч от думите в безмълвието. Да малко, по малко, но наистина бавно кацах, връщах се , но бавно и плавно и ми харесваше.
2. нямаше смисъл - мисли, усещания, всичко си бе тук, нищо, никакъв ефект, никакъв резултат, просто спрях и не го изкарах - отидох да се къпя.
Ужас - никак не ме бива .... мамка му. При първия опит, просто не издържах и хукнах през глава - направо станах умих си само очите и газ ..... издъних на екс както се казва. Днес, уж се поуспокоих, уравновесих, макар, че исках всеки миг от ставането да отида "там", чак се разтрепервам от очакване на екстаза, но - този път си хапнах една вафла, да не ми е кофти на стомаха, ударих половин чаша кафе, пих си вода, всичко ток и ...... нищо, все едно съм правил физ зарядка, фитнесче някакво. След първия опит цял ден, а дори на другия ходех като шашав, тук съм, но не съм тук, погледа ми все едно сега съм се събудил, а сега дори и йота няма от това усещане.
.......................
Сега какво искам да добавя - още описание за моята натура.
Аз си знам периферията, предполагам, че не вярвате, защото знаете, повече от мен, но да речем по-голяма част от периферията си я знам много добре, знам си повърхноста, цял живот съм я опознавал непосредствено.
Може би съм човек на импулса, но не съвсем - ще се опитам да ви се обясна чрез друг пример, така като гледам чужд на вас, но това е най-яркото което мога да вкарам в думи.
Минавал съм, както всеки човек през много емоционалности, дори винаги съм твърдял, че аз съм си емоционален човек, чувствителен - най-силните са били предизвикавани от секс, наркотици, алкохол и от смърта на близки хора т.е. както всички хора. Има една смърт, обаче която ми повлия доста силно и някой друг път ще разкажа за нея, сега искам за друго.
Като всяко или да речем повечето момчета, аз от дете съм адски зарибен по скорости - коли, мотори. Дори още като съвсем малък си спомням, едно пребиване с колело, което ха - от малките балканчета, не от най-големите, не от средните, а от малките. С това балканче, това див бях, че един път при една гонка в селото ми с другите деца, аз най-малкия сред всички и с най-малкото колело, по едно нанадолнище, така здраво се засилих, че ги минах всичките и то с здрава преднина - естествено пребих се като куче, имам белези от това, ма яко пребиване, отървах контрола на кормилото и се сурнах баш по очи на асфалта и така хубаво се прежулих, че по лицето ми после, не помня точно колко, но една камара време, бях в некви мазила, превръзки, бе чудо, така дори не съм бит, толкова жестоко се пребих.
Баща ми усещаше, тази ми страст към скоростите - ни колата ми даваше, а имахме един мотор, който като направих годините, да мога да го карам законно, той го продаде на пук, само и само да не ми го дава ... колко сърдит бях няма да обяснявам.
Няколко години след казармата, аз се бях отказал от мечтата, че ще карам супер спортни коли, защото струват толкова пари, че всичкото имане да си продадеме, пак нема да стигнат. Но не знам защо, никога не бях обръщал внимание на цените на моторите, а и предполагах, че както супер бързите коли, така и супер спортните мотори са много скъпи. Така но един ден, идва при мене един приятел и ми разправя, за некъв човек по нета, който със мотор пердаши като пълен ненормалник из цивилните пътища. Рекох си ебаси - а да допълня, 91г. мисля, че беше аз редовно си следях Мото ГП, но тогава на едно съзтезание видях как падна Уейн Рейни, човек който е легенда из мотосредите, уникален съзтезател, да ви обясна кое точно му беше уникалното, едва ли ще разберете, защото трябва да ви обясна за гумите му, мотора, стила на каране и прочие тънкости на занаята. Та падна човека, преби се като куче и остана инвалид за цял живот и .... аз от страх, естествено спрях да се интересувам.
Така, но този познат като ми рече за моторджията по нета, рекох чакай да хвърля един поглед - и по-дяволите не можах да повярвам. Тъй като не се бях интересувал специално от мотори, живеех в заблудата, че моторите не са по-бързи от колите - а сега ви казвам, че стоков 1000 кубиков, без никакви тунинги мотор, бие дори най-добрите съзтезателни коли с пълен тунинг, единственото МПС на 4-и колела на което му диша прахта, са формулите - они наистина са по-бързи, но всичко друго което виждате из колите, било то от 100 бона или един милион, или съзтезателни, всичко това един обикновен мотор купен от магазина, без да е пипано нищо специално по него, струващ 25 бона ги бие, без даже да си дава зор.
Като разбрах колко пари е един мотор и колко е бърз, аз вече бях заразен - това съм искал още от дете.
Оказа се, че един мой съученик, но не от курса, а от випуска, е неколкократен шампион на България и дори на балканите - чак се учудих, не знаех, а го познавам. Отидох при него да си търся мотор, а се оказа че той продава неговия от финансов зор.
Това е уникален мотор, такъв няма никъде по света, сам го е измислял - рамата е рейсингова на 250 кубиков, а двигателя е 600 кубика, предполагам, че миро се досеща за какво иде реч .... всъщност чакайте не за да се хваля, а да ви го покажа, някаква представа да добиете, а и наистина невероятна машина е това.
ха никога през живота си не съм изпитвал обич към нещо материално, никога !!! а в този мотор, аз бях влюбен от пръв поглед, само като влязох в гаража и останах без думи, не вярвах на очите си, какво е направил този човек. Каква му е уникалноста, трябва да навлизам в технически подробности.
Та аз нямах парите, за да го купя и хукнах към София - взех го на изплащане и т.н. това да не обяснявам.
Сега - като платих последната вноса и отидох да си взема мотора, човека не щя да ми го даде .... никога през живота си не бях карал мотор, изобщо!!! Да се качиш на пистов мотор, без никакви умения, табула раса, си е равно на чисто самоубийство, повярвайте ми без да се съмнявате.
Понеже ние си станахме близки с него веднага, общ характер, на него му стана гузно, че и в този ден имаше една компания моторджии от други градове сред тях и съзтезатели, всичките ме разубеждаваха и ми викаха, че съм луд.
А сега де - имам мотор, ма нямам мотор ......
Да но аз наистина може би съм луд, без много много да увъртам, повози ме - да дори не се бях возил на такава машина, та повози ме две кръгчета и ми връчи мотора с пот не челото, наистина не искаше да ми го дава. Аз още при возенето, като видях за каква сила иде реч и си рекох ебаси - какви ги върша по дяволите, това е адската мощност, милиметър от хора на газта се равнява на 2 000 оборота.
Но Стушко си е луд братче и това е - рекох му само "баце, ако тръгна без да угася мотора, да знаеш, че всичко е ток" ... така и стана.
Три дена буквално не слязох от него - много подробности трябва да опиша, за да ви предам какво чудо е да караш такъв звяр, без никакъв опит.
Но тъй като имах още малко работа по софия, оставих мотора при него - нямаше къде да го държа. Та нямаше кой да ме прибере и му рекох - Марти (Марти се казва момчето ..... а за него с две думи, не защото ми е познат, можете да питате из Варна, София, където искате, това е един от най най добрите ни съзтезатели, аз дори да имам съмнения, че съм луд, той си е буквално луд, не повече от 4-5 човека в БГ карат като него), та му рекох Марти, покажи ми как се управлява тази машина човек, трябва да видя.
Ей боже - около 10-ина километра е отсечката от тях до дома ...... не знам, не мога да ви обясна, но каската ми бе на не повече от две педи над тревата и такъв вихър, такава скорост, имаш чувството че всеки момент ще се прекатуриш или фръкнеш, или паднеш ..... а е чудно изживяване.
Едвам издържах три седмици на София, запомних абсолютно всяка една предавка във всеки един момент, всичката траектория, цялата отсечка как я мина. От софия у дома, директно при него и такава газ му сложих, че след около един час като спрях мотора, направо изпаднах в шок - това ми е още по-трудно да ви кажа за какво иде реч.
За какво разказвам всичко това - още малко за мотора. Всички в околията ми викаха веселия самоубиец, защото карах точно като Марти ... ъъъъ точно в смисъл приблизително, като него ми трябват тренировки на писта, но приблизително. Е за по-малко от година, с този мотор биех моторджии с много по-нови машини и с години стаж на моторите. Дори като возих един по-див и от мене моторист, след като спряхме онз ми рече "играеш си със смърта" - на ръб братче, лягах не на коляно, а на ръб. Оборотомера постоянно ма макс, спиране в последния момент и лягане не до ръб, а на самия ръб на гумата.
Един ден е така спирам пред гаража на Марти - там е бокса нали и си сядам да слушам Фтичките и той така обича да надъхва "браво, знаеш ли как се чуваш отдалеч, много добре, изненадваш ме и т.н." и докато говори поглежда предната гума, отива при задната и ми вика, "ама ти наистина караш на ръб бре, я да ти видя очите" .... викам си А какво па ще ми гледа очите. Поглежда ги и почва да се хили като идиот, викам какво се смееш бре - отговори ми, нищо иди да се видиш в огледало.
Погледнах се и хаххахахаха не знам, такъв поглед от нищо на този свят не съм имал, просто хем тука, хем не е тука, хем съсредоточен, хем отпуснат - а е ако сте виждали как изнича суек из дупка, е това бе погледа ми, но весел наистина, шашнат но доволен и отнесен.
Това е моята натура, може би моето его, не знам, но така постъпвам аз, а именно - мотор се кара или на най-ниски обороти, в града примерно или за да го усетиш се кара на най-високите, там е лудата тръпка. Средни обороти няма, средните са за чопърджиите - никой да не се обижда от тук, ако има чопър, но така е. Пистака е лудница и страст, която е такава силна зараза, че един път разболееш ли се от нея, излекуване просто няма - до ден днешен, мине не мине и сънувам мотори, нямам пари ... в смисъл, наистина из цивилния свят е безумие, наистина е игра със смърта да караш такава машина, аз се чудя как изобщо е разрешена продажбата им, за това пари имам, но тръпката ми е писта, а за там трябва не много, а много по много пари, страшно много пари, а аз толкова нямам, но паднат ли ми, първото нещо с тези пари е да ида да си купя мотор - ако не изкарам поне 10 дена плътно на писата ема къде съм.
Такава страст и преживяване, никога от нищо не съм имал !!! - има един лаф сред пистаджиите, "за мотор от жена ставам" и аз (почти всички) съм имал такава ситуация. Както се клатехме, станах без ич да ме интересуват оргазъм, момичето и каквото и да е било, луд ставаш, тотално луд, не си мислете, че моторджиите са просто тъпаци, много хора си мислят това, гледат падал човека пребивал се, вече не останала здрава кост в тялото му, но пак се качва на мотор ...... просто наистина такава емоция не съм изпитвал, нито от наркотици, нито от алкохол, нито от секс от нищо, а дори да ви добавя (то видяло се, че говоря без задръжки, дано не стане некъв проблем със законите,но ..) макар да съм вземал какви ли не видове и в какви ли не количества наркотици, така и приятелите ми не можаха да си обяснят как така не станах наркоман, аз никога не съм бил пристрастен към тях, има-няма все ми е тая, не съм имал никакви проблеми с отказването на каквото и да е било, освен цигарите мамичката им. Не съм има проблем с отказване, защото просто не съм бил пристрастен наистина - и аз не знам как да го обясна, но е факт. Докато при мотора чак ми е болка, едва ли е възможно да се откажа от това - продал съм го, нямам пари за друг, но скороста е в мен.
Природата ми или егото, не знам кое точно да кажа е такова - Миро казваш, активните етапи на 100% ....... ок аз давам 101%, но не се случва това, което трябва. Тайната в управлението на мотор, не е в техниката, а в състояние което е изключителен баланс м/у 101% концентрация и 101% отпуснатос, ако си само концентриран ти се схващат движенията, ако си само отпуснат губиш траекторията, като слезеш от мотора след голяма гонка, не трябва да те болят ръцете, не трябва да трепваш, не трябва да има умора в някоя конкретна част на тялото, в главата ти трябва да няма нищо, това е признака който се търси. Случвало ми се е за миг да се разсея и едвам съм успявал да взема някои завои, само за един миг, не секунда - малко след това наистина изпадаш в шок, тялото ти изпада в шок. Ако си карал на 101% няма шок, има пустота - и в тези моменти аз просто се оставях, даже нямаше нужда да се оставям, просто ме нямаше, няма думи, няма мисли, няма дори чувства, лек като перце, ефирен, без никакво присъствие на каквото и да е било.
100% активност, но .... не знам още от първия етап ли не се случва дишането, което трябва, да експлодирам във втория ма то наистина .... да кажем тялото изпада в гърч даже, айде така да го кажа, няма оставям го да прави каквото иска, а то хуква през глава, изобщо това да стои мирно.... наистина ако има хора покрай мен, ще бъдат пометени.
п.п. е може би днес провала се дължи от части и на болките в кракът, прасеца ще ме побърка, рязко движение като направя и пронизва, може би и вчерашния филм за гущероподобните ...... сещах се за тях мамичката им и то не един път. Но не искам да търся оправдание, четох темата, препрочетох я, vidiya толкова подробно ми обясни, че аз дори не останах с въпроси, които да задам и въпреки това абсолютно нищо, както съм сега пред компа, така и си бях през цялото време при днешния опит.
Дали съм човек на крайностите - напълно възможно е, като река да направя нещо, се надъхвам яката от само себе си и не, не съм конфликтен, никога не съм стигал до израза "ти знаеш ли кой съм аз" при свада, не съм влизал в побоища заради едното нищо, дори се е случвало да ми скачат по десетина човека на главата, а аз наистина ич да не ми пука, все едно пия кафе. А в други случаи, ако кажа "а сега" и край, вършея без да подбирам - дали имам чувство на гордост, абсолютно не, в това съм сигурен, гордите хора нападат и защитават, славата им харесва, медалите, аз това никак не ме интересува. Да защитавал съм - едно от момичетата към което съм изпитвал огромна страст, така се вързахме, инак тя си искаше само да ме изчука и да си ходи, но аз се бях влюбил в нея и така се случи, че един път се засякохме в дискотека и тя ме помоли да я изпратя, защото тука най-богатия мангал нещо я закачаше. Проблеми никакви, тръгнахме към тях, онзи с бодигарда му - огрооооомен циганин, с който се мразим по дефоулт, хукнаха срещу нас с БМВ-то си, онази изпадна в паника, само я изблъсках на тротоара, а аз си останах на пътя пред колата, е не им устиска да ме отнесат, ако бяха спрели нямаше да мога да ги надвия със сигурност, но тя щеше да избяга ...... мисълта ми е, че не е точно от горделивост това, когато просто си кажа, може и да съм стабилен като крик на пясък, но не се отказвам, аз дори смърта съм си търсил така. Една каруца с цигани, които бягаха от кражба и ги знам, че с тях ... то малоумни, дупчи те ма не знае защо те дупчи, та цяла каруца от тях, така хубаво я отнесох посред бях ден, че се разхвърчаха хора хахахаха аз се смея, ма по едно време се уплаших, рекох си бахса утепах някой наистина, коня умря, каруцата разпиляна они търчат братче и после, аз си знаех ..... 12 човека с ножова на гърлото ми. Как се разминах само аз си знам, но са си опасни - в момента поне 5 от тях са в затворите за убийства, и поне 2-3 са убити. Е такъв съм, като си кажа нещо и без да мисля, друг път просто каквото и да направят нищо не си казвам, дори може и да се хиля.
............... както и да е, много се раздрънках с ненужни истории, но факт е, че не постигам нищо в медитативната техника, толкова съм закоравел явно, че наистина не знам как да подходя, правя както аз си знам, правя както на клиповете, правя според всичко прочетено и обяснено, и все нищо.
Ще взема тези дни, да поискам на някой познат мотора, да покарам малко - нещо ми се губи, при това силно ми се губи, без изобщо даже не да загрявам, а да стоплям дори - баси .... предполагах, че не съм добре, но не знаех, че съм чак толкова зле ..... а в онова състояние, макар и съвсем, съвсем бегло, само повърхностно да ми се е случвало, ми е много гот.
|
Re: Преживявания с Динамичната медитация [re: Mиpo]
