Динамичната медитация на Ошо е особен тип практика, която може да се окаже изключително полезна за почти всички хора, не зависимо дали практикуват други медитации от други системи или пък са съвсем начинаещи. Бил съм в какви ли не групи и винаги съм оставал с впечатлението, как не малко от хората там биха прогресирали доста в собствените си практики (понякога доста напреднали) стига първо да биха правили Динамичната медитация на Ошо за известно време. А това е така, защото Динамичната медитация е като вземане на "вътрешен" (за душата) душ.

Етапите й могат да се разделят на две. Първите три са активни (ян тип) и вторите два са пасивни (ин тип). И това, което ще се случи в Пасивните етапи зависи от това, което е направено в етапи. Като стане въпрос за Динамичната, Кунадали и прочие, винаги си спомням фразата, която цитирах вече в темата за Антологията на Ошо ентусиастите в България и която ми каза една ученика на Ошо – Прашанта в една зимна вечер на 1990 на спирката на автобусите на Захарна фабрика. Питах я няма ли да се загубим в първите етапи, а тя ми отговори "Да, може да се загубим, но ще намерим нещо по-красиво". Толкова точно е казано, че ако трябва да се говори сбито няма какво да добавя.

Обаче, да видим смисъла на тази фраза. Много хора се опитват да медитират и да спират потока на мислите си, но най-често не се получава. Мислите си текат и хората им се връзват ... Динамичната е много добро средство за това. Почти всеки може да спре с нея мислите си и да види какво има "отвъд" тях. Най-важното е обаче именно човек да може да се "загуби" в първите три етапа. Какво означава това? Когато правим тази медитация обикновено с една част от вниманието си (примерно 70%) я правим, а с другите примерно 30%, се наблюдаваме себе си и се питаме добре ли правим нещата, има ли смисъл от това въобще, ще просветнем ли накрая, както и по-прозаични неща "Опаа, трябва да не забравя да купя хляб после", "Как ли ме намират другите", "Онази там със синята блузка и голямото деколте е много готина", "Няма ли край този етап, писна ми вече" ... При стандартните медитации, от тези мисли е трудно да се отървем, но в Динамичната е лесно – просто трябва да АКТИЗИВИРАМЕ съответно физическо действие от дадения етап. Примерно, когато се забележим, че се мотаят такива мисли, можем да ги "издухаме" в първия етап, да ги изкараме с куп движения или крясъци във втория или с "Ху-то" в третия. Най-важното в цялата медитация е да правим активните етапи с 100% от нашите възможности и внимание. Да вложим цялото си същество до последната капка енергия в тях. Тотално! Ако някой има въпроси, да ги задава предварително или след това. За 30 минути нека да спре с тях и да се ЗАГУБИ в действието.

Колкото е било по-дълбоко загубването в активните етапи, толкова по-дълбока е тишината в следващите пасивни етапи. Както и удоволствието и естествеността в тях. Натам нещата стават от само себе си и няма за какво да се говори. Същото се отнася и за Кундали и за другите медитации.

И тук идваме до въпросния 6 етап при Динамичната (или 5ия при Кундалини). Какво става като свърши медитацията. Обикновено ние се събирахме приятели по 1-2 пъти седмично и след медитацията пиехме чай, разговаряхме и споделяхме неща от седмицата. Обаче, открих, че когато медитацията е правене както трябва (тоест с максимално загубване в първите три етапа), след това си глътвах езика и дума не можех да обеля. Думите бяха тоооолкова далече от мен, че трябваше усилие да приложа за да сляза при тях ... А ми беше толкова добре в безмълвието ... Спомням си как като свършеше последния етап и удареше гонга за край и имаше хора, които на секундата казвах нещо и почваха да говорят. Явно са се въздържали да говорят по време на пасивните етапи и сега се чувстваха вече свободни. Но това е ясен критерий, че не са се загубил там, където е трябвало. Та, Шестият етап е какво става СЛЕД медитацията. Когато няма вече етапи, а всичко е вече естествено ... Спомням си как се гледахме усмихнати с Румбата с безмълвни лица сврели се в някой ъгъл ... Докато лека-полека не се върнем при думите. Но доста различни от преди.

Ще спра до тук и ще продължа по-късно с още споделяния.

Препоръчвам пак тази медитация на всички. Включително и на Натали във връзка с всичко, за което си говорихме напоследък . Не е панацея, но върши много работа. Неподозирано много работа! И всеки може да я пробва като в група медитацията е все пак по-ефикасна от самостоятелното правене както Ху (Who am I) обясни по-горе.