Това, което си правил и за което говорим в тази тема е хем Динамично (Ян, активно, действено, мъжко...), хем медитация (Ин, пасивно, приемащо, женско...). И от тук идва "сложността". Забележи, че поставих тази дума в кавички, защото не е нужно нито да правиш някакви свръхусилия, нито пък нещо друго крайно, а просто да намериш БАЛАНСА между разните противоположни като тип дейности.

Щом си гмуркач, ще ти дам пример с плуването на новобранец. В началото може да маха ТВЪРДЕ много с ръце, крака (пък и с уши и там каквото друго имa) и да не се полчува. Или пък да е твърде пасивен и да се конкурира с пирона в неподквасено мялко... Или пък да поема въздух докато е под водата (поне аз така направих в началото без да знам и това ме блокира за плуване с години). Но лека полека човек търси баланса опитвай това-онова и нещата в един момент се получават. Всъщност така е с всичко в живота.

А динамичната е по-сложна, защото в нея са включени, и физическото ти тяло, и енергията ти, и емоциите, и ума ти, и духа ти. Нали разбираш, че това не е нито физзарядка, нито някаква мисловна еквилибристика... Всичко е заедно... И е нормално първите няколко пъти докато се налучка целия синхрон на всичките тези наши същности, човек да ходи в една или друга крайност. Важното е обаче да търси баланса.

Ако го правиш в група с хора имащи повече опит определено е по-лесно. Въобще ДМ е по-ефективна в група, защото се създава групова атмосфера и хората взаимно си помагат изкарвайки различни неща. Но съм виждал и много хора в началото и в група също да не намират ритъма... Като видя някой новодошъл който се полюшва в лек блус или заспал диско ритъм по средата на 2рия етап е ясно, че не се отворил... Но това е нормално. Животът е за да се учим.

Всъщност, началната точка на Динамичната пък и на всичко друго е да видиш ЗАЩО я правиш? Какво искаш/целиш? Апропо, поговорете си с гъзарчето за което спомена в съседната тема, защото за него това би било чиста загуба на време. То цели нещо ВЪНШНО. Докато медитацията е нещо вътрешно между теб и теб. Няма значение какво ще споделиш тук или направиш, важното какво ти самият усещаш.

Да минем обаче по етапите на базата на това което спомена.

1ви етап (Хаотичното дишане или по-точно издишване)
Критерият, че нещата се получават е като усетиш по някое време как потъваш в теб някъде навътре и как започваш да се губиш... Ръцете/лактите, както и движение на цялото тяло, помагат на из(дишването) да е по-дълбоко. Ако част от тялото е в покой, може да се унесеш в мислите си. Докато така с издишването и движението създаваш процес, при който всяка мисъл и емоция може да бъде изразена/трансформира с дадено физическо действие. Просто отваряш прозореца да може да изтръскаш много мисли/емоции... И като тръгнат първите (ежедневните) след идват и други малко по-дълбоки.. Но като си налучкал ритъма (или лисата на ритъм) те излизат на талази, но ти НЕ ИМ ОБРЪЩАШ внимание защото си зает с издишването и движенията. И от тук идва усещането за загубване... Стават неща в теб, а ти не им обръщаш внимание... Вниманието е обаче другаде, където е по-полезно в случая.

2ри етап (Лудеенето)
Първо, преди да си започнал медитацията е хубаво да видиш дали на метър от теб няма запален огън, оголени ел. жици или... любимата ти маса, в която може да се удариш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите