Пък Марс в Телец ги води, за да пробва издръжливостта си.
Това с „багажа“ е добър пример. Всякакво трупане на багаж на Марс в Телец му върши работа, защото е важна издръжливостта. Не мислиш ли, че е така?
Не мисля нищо тези дни. Не ми се получава. Иначе за издържливостта и волското търпение - не се старая да ги трупам, просто ако не ми бяха те, при моите стечения на обстоятелства - кой знае...
За битките - кога са нужни, и кога не, то не е съвсем ясно в зората на битката... Важно е да воюваме за каузите си, иначе ще влезем в релси...
Защо са ти реално високи постижения? За да ти ръкопляскат околните? За да си ръкопляскаш сама?
Точно. От грешка в програмирането ще да е. Да се гордея със себе си, и да вдъхновявам други, това съм се опитвала винаги. Напоследък се получава на твърде скромни площи обаче. Оградите са ми твърде високи, и с целия натрупан багаж, който няма как да сваля от гърба си - това са ми възможните периметри - и силови, и териториални.
Упражнението за отстраняване на нежелано качество е просто. Упражнение за болка.
Инстинктивно всички го прилагаме при физическа болка – например, ударим се лошо и притискаме силно удареното място.
За нашата цел правим същото – забележим ли, че проявяваме нежелано качество на характера, причиняваме си силна болка на физическото тяло.
Правим го няколко пъти осъзнато и нежеланото качество спира проявлението си:)
Това с болката, а.к.а. самобичуване при мен няма да сработи. Самобичувам се на всякакви тематики и точки от край време. Не съм разбрала да съм отсранила някое неприятно качество, пък може и да съм, просто тази вечер да ми е трудно да си го спомня.
Но упражнението е и твърде христианизирано, макар и ползвано като техника и от други големи религии, това упражнение, за да мога да го възприема за окултно..?
Имах една съученичка в малките класове. Беше се пристрастила да се реже с някакви предмети. Към 4ти клас, двете си харесвахме едно и също момче в класа. Един ден в час по физкултура ме извика и ми показа какво си нарязала на глезена - неговоро име, обрамчено със сърце.
Бях потресена. Кървавите самобичувания никак не са ми по вкуса. Казах й да си задържи момчето, да не ме брои за конкуренция, само да престане да се реже.
Днес на фона на цялата лудния, която ми се вихри на главата се случи нещо. Поливам и гледкам аз цветята по балконите и чувам зверски викове, трясаци, и бой. От апартаментър срещу мен - в отсрещната кооперация, прозорците са ни на едно ниво, дели ни малка уличка и паркинг.
Там наскоро се нанесоха под наем банда младежи. Първите дни се шматкаха по гащи, пиейки бири, на прозорци без пердета, и бяха леко забавни. Днес обаче - от седмица някъде плътно са запердили всички прозорци с одеала наместо пердета, но част от одеалата бяха отметнати. Вътре се виждаше гол до кръста татуиран младеж, който блъска в стената мома връстничка, а тя му отвръща с яростни шамари и пищи, все едно аха и ще я довърши.
Беше ужасно. Насилие ми е труднод а търпя, дори вербалното ме плаши, а това направо ме смрази. Продължи към 20 минути. Не знаех какво да правя - но мисълта, че наистина могат да се довършат тези двамата, съвсем ме смрази. Е, имаше и капка егоизъм, че по следобедно цветарско време, ми липсва само да гледам филм с кръв, крясаци и побои на живо, в моя иначе сравнително приличен квартал...
След дълго мислене - обадих се на полицията, те дойдоха у нас???!!! Аз им казвам, че не ги викам в къщи, а да идат отсреща. Те казват - осигурете ни достъп, аз им казвам - заповядайте у нас, ще ви направя кафенце. хаха. как да им осигуря достъп до блок, в който не живея дори??? Поразходиха се из квартала и си заминаха.
Друг път няма да правя така. Вероятно. Макар да ми се ще, ако някой види мен да ме бият жестоко да извика полиция...
|