|
Съжалявам, Аброад. Предполагам, ако устискаш зъби още 6 месеца - нещата ще се наместят някак и успокоят.
Моят опит в подобни динамични колективи е слаб - след като нещата се прецакат, липсва истински отговорен и на място шеф - цикленето ми е стигало макс до 1 година, пънене, какво ли не - и айде чао. От последните такива насам - преди доста години вече карам на собвтвен ход и шефстване, по-лесен ми е контролът и отговорността някак. Както АН пишеше някъде. Ти имаш по-добър потенциал за търпение, вкарвай им пренебрежение, и не понасяй да ти закачат и трети сърп и нова лампа поне.
Пази си здравето.
Аз пък днес изживях голям шок. След уйкендните ми колабирания - отидох на лекар, чуди се, чуди се и ме прати на разна кръв. Отидох аз за кръв в модерна, уж, частна лъскава лаболатория, уж с модерни реактиви и машини. Получавам си изследванията, тръгвам си. Чета - и ах!
Диференциално броене по всички показатели - многооо под референтни стойности - под нула дори - тук-там - 0,15 и тем подобни.
Демек левкимия. Дядо ми почина от такова, та съмс е ограмотила в четене на тези изследвания. => бързо четете надолу обаче:
Отивам аз - вече ревнала в къщи, звънях на една приятелка, не ми вдигна, да я натоваря нея. Започвам да мисля, че в оставащото ми време - ако не друго - ще си накупя и порадвам на най-прекрасните клематиси и рози, които съм си заслужила. На лекарката не посмях да звънна, защото сутринта като ходих тя ревеше и трепереше, защото брат й е в последен стадий на белодробен рак. В наистина последен стадий, а и знам, че освен да ревне - няма какво друго да направи. Звъня аз на един препоръчан ми преди време за мама хематолог - разказвам му и той, да лошо. Нищо сутринта отиваш в бодимед и пускаш всичко - ръчно да се направи, и после ще видим какво ще правим.
Обажда мис е майка ми, която, както ви споделих - хич не е добре напоследък. И аз с цялото си треперене и шок й казвам, но добре, че се сетих, да й кажа, че може да е грешка, че докторът ме е пратил на ръчни изследвания... След като разтреперих и мама, се обаждам в тъпата болница, дето ми връчи изследването - свързват ме с шефа на лаболаторията, аз й се представям, казвам й за теста, какво е казал докторът, и питам дали има шанс да е грешка - тя отваря компа - казва - не е грешка, отваря машината и ахва - грешка е! Той има проблем в комуникацията между машината и компа, и всичко ви е излязло с по една нула напред - демек запетаята е с един знак назад в правилния вариант. Казвам и аз - как не ви е срам, изкарах те ме болна! Тя - много се извинявам, преди месец така едно бебенце изкарахме с левкимия, майка му много плака
Пратиха ми на мейла верните изследвания - и здрава съм в крайна сметка. Тъпанарщини от всякакъв вид. Не гие срам!
Редактирано от ponichka_ на 04.06.12 19:25.
|
Re: Пак за астрологията [re: abroadabroad]
