Ох, днес има още следи от пораженията на вируса, макар той да не се усеща видимо. Не успях цяла сутрин да вляза тук с файърфокс, само с IE, а във файърфокс са ми всички ценни пароли и отметки. :(
Прехвърлям ги за резерв от време на време в иексплоръра, но не е същото.
Относно форматирането - от малка го тренирам, и до преди няколко години и при мен беше най-бързото и ефективно средство. Имам и смешна случка с форматирането. В гимназията - съвсем в началото на 90те някъде.
Мен като вдъхновена от компютрите отличничка ме сложиха на т.нар. главен комп на първия час за работа с компютри. Никога няма да го забравя. В предните обяснения на госпожата беше как да форматираме дискета под дос, и как да форматираме хард диск под дос.
Аз естествено веднага оттренирах и двете команди. И хоп! Още преди средата на урока - успях да форматирам всичко, та дори - по думите на учителката - да прецакам и останалите компютри, което до ден днешен напълно ме съмнява.
Пожела да ме води при директора, как съм била съсипала великите софтове и ценни архиви, стояли на компютъра, които тя трупала с години!
След консултация с директора се оказа, че това с важните училищни архиви си е било чиста лъжа от страна на даскалицата. Връчиха ми в крайна сметка списък със супер ценните програми, които съм била затрила, да съм ги намерела и инсталирала сама. Иначе ме заплашиха с изключване.
Ужас, по онова време от мойто училище не изключваха почти никого, та да изключат зубърка като мен щеше да си остане исторически подвиг.
Все едно - програмистката от на мама работата се смя много, когато историята стигна до нея, даде ми оригинални дискети за всичките програми, заедно с ключове за инсталиране, толкова оригинални и модерни, че учителката се шашна, невярвайки, и дори ме похвали през зъби, че сега компа й щял да бъде най-съвременния програграмиран комп в гимназия
Та казвах, че последните години се пазя от преинсталации, защото с остаряването ми, трупам все повече "супер ценности", с които разделянето ми е трудно - файлове, програми със "супер изпипан от мен персонализиран специално за затворените ми астигматични очички" сеттинг, и т.н... и т.н...
Винаги пазя резерв от инсталационни файлове и документи вече, но пак ми отнема време и усилия да си изпипам всичко и подредя наново...
Имаше един документален филм за хорското щастие. Сниман някъде съвсем в началото на 20ти век в някакви мега забравени от бога азиатски тропици.
Тамошните местни "туземци и диваци" според екипа правил филма, се отличавали с огромен индекс на щастието.
Синтеза в края на филма го обясняваше с един цитат на думи на местен за рецептата за щастие: "западните цивилизовани люде имат много багаж, без който не могат. И който им гълта огромни количества енергии за трупане, съхранение и поддръжка. Докато туземците нямат нищо, освен сърце, ръце, крака и по едни гащи. Затова имат повече енергия и време да се радват на слънцето и малките работи. Тоест - наистина важните."
Багаж - не само материален, но и нематериален - туземците - живеят почти без лични вещи, а снималите филма се мъкнеха всеки с по няколко сандъка за малкото седмици, престой там. Багаж - и знания, цивилизованости, условности, опитности, формалности. И всичко.
Нуждаещо се от посоянно балансиране, чистене, консумативи, освежаване, данъци - обществени и парични... Това малко в паралел на идеите за изравняване на балансите...
Аз явно вече съм доста цивилизован, но и доста нещастно обременен човек, щом имам толкова много багажи за пазене...
Ако си направиш преглед на живота и установиш, че и друг път показваш подобно самоподценяване, поради склонността на Марса ти да действа и да си води борбите бавно и продължително във времето, има разни окултни упражнения, които, евентуално, ще променят нагласата ти:)
Самоподценяване и само възпиране постоянно си прилагам... И да, то ми е вредяло неведнъж, за съществености по пътя... Какви са тези окултни упражнения? Не съм знаела, май... Напоследък се обграждам с клематиси, с тънката надежда, че те помагали против вредящо отлагане на красиви важности по пътя...
Иначе и Марс в теле, и срещуположния му - са не особено импулсивни марсове. Все някакви тънкости, сметки, и накрая - тотално земетресение... Ако ще е фиксиран - поне да беше някой огнен... А той...
За операцията те поздравявам, и аз съм про операциите, винаги, когато могат да дадат реална превенция, дори въпреки евентуални странични усложнения. Поне проблемът е решен. Но си нося и последствията от доста такива операции... Сега като мисля назад - май ако бях пропуснала и забавила част от тях - сега щях да съм малко по-запазена...? Кой знае, можеше ид а съм се гътнала... Нали трябва да мисля положително
Колкото до мен и творчествата - винаги ме е теглело натам сърцето. за съжаление тук има основна връзка със семейната среда и възпитанието. От малка ми се повтаря, че творчеството е за вкъщи, за свободното време, с него пари и къща не се правят, и т.н, и т.н... Затова, опитвайки да тъка на творчески стан, на родителски подкрепен, и на още какви ли не станове накрая се спретнах като истински пенкелер, без никакви реално високи постижения... А от мен очевидно високо печеливш тарикат, пардон адвокат няма да стане. Не защото ми липсват таланти, а защото има твърде много вътрешни бариери на хигиена, да го наречем... Фиксиран марс, какво да го правя...
Редактирано от ponichka_ на 13.06.12 11:05.
|