Ами сектите са нови течения в разни религии и науки - кое те смущава в това, че хората си развиват и обновяват религиите или науките?:) – все в нещо трябва да се вярва, пък вярата всъщност е религия:) – богът е различен, ама не е важен:) – важно е да има бог, пък дали бил той Исус, любовта, парите, властта или някой друг, просто е детайл:)
Аз моя бог в последно време го наричам „енергия“:)



По принцип има такъв процес - да - повечето религии са започвали от малко общество, заклеймявано като изповядващо фалшиви вери.

Има нещо друго обаче, което мен ме смущава в съвременните секти/духовни учения/млади религии. И то е - от една страна - тяхното постоянно роене, постоянно трансформиране, търсенето на корист от страна на много от техните управленци - не е задължително те да се равняват на родоначалци, многото суета и претенции за елитарност и възвисеност /тук специално визирам Дънов и ко/, както и техните общи корени - Америка, Британия - без оглед дали са родени там, вдъхновени от там, или маркетирани там - който искаш избери - Ошо, Дънов, Блаватска, Рьорих и ко, Деца на Бога, Хъбард, и изобщо и въобще...

Търсенето на власт над другите, търсенето на пари, търсенето на подхранване на някаква суета - аз съм Слънцето, аз знам, аз ще ви покажа пътя - и т.н. и т.н.

Тук вероятно ще ме обориш, че и Исус, и Буда, и Мохамед - всичките са били заклеймявани и отричани. Има разлика обаче - тези тримцата са успяли да издържат тестове, многовековни на времето, и колкото и материална или нематериална корист да е имало в инициаторите им, или пък чистота и духовност - с вековете всичко е успяло да ерозира, да се насложи, и да застане в една - някак по-търпима позиция, с по-малко гняв, зрелищност, елитарсност, дори пари.

Тук не визирам разни екстремални католически ордени, като онези предвождали кръстоносците, или пък разни екстремални ислямисти, или будистките секти - тъй популярни напоследък.

Визирам масивите - по-приемливи проявления и изповядвания на тези по-стари религии.

Тук вероятно би ме оборила с това, че в исторически-епохален план - и Християнството, и исляма, и будизма, че и юдеизма са сравнително млади религии, и преди тях е имало хилядолетия наред изповядвани и почитани други вери, богове, религии.

Повечето от тях обаче не са били монотеистични.

А цивилизацията, и уедряването на властта и обществата - пътят от родово-общинния строй към монархията и централизираността са довели, че е по-адекватно съсредоточаването и на властта, и на Бог, и на армия, и на финанси - в едно - факт, който мога да ти докажа с много примери. И от по-старо, и от по-ново време. Колонизацията на Америките, европейци - вярващи в монотеизъм, и с по един крал, срещу индианци - вярващи в множество богове, и раздробени на стотици племена, всяко със свой вожд, свой гури, и своя аристокрация.

Руската революция например. Когато се е случила Русия е имала един цар, но много аристокрация, и немалко помешчици - всички от които са имали власт над определена територия, че и права, граничещи със собственост, ака робство над селското безземлено население върху тези територии.

И логично един прекрасен ден, когато целият цивилизован, че и славянски свят, е с малки изключения - като българите например,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите