Пренасочването на вниманието е вътре в упражнението, като мозъкът непрекъснато бръщолеви и не може да се спре, пренасочвам вниманието му към нещо, после веднага към друго, после към трето и после пак опитвам да го накарам да млъкне.
Интересното е, че навремето у нас нямаше такива книжки, за медитация, езотерични и прочее, попаднах в библиотеката на книжка на Владимир Леви, и до днес помня името му, руски психотерапевт май беше, той беше дал точно такава инструкция, всъщност беше написал книга за медитация и аз много силно запомних, без дори да знам или да съм чувала него време за медитацията.
И аз съм зарязала силното дразнене, бях домоуправител и още куп длъжности в блока и се ядосвх кански десетилетие, после осъзнах, че как изляза от жилището си и ме срещне някой, който ми вдигне кръвното до степен да ми прилошее. Та зарязах всякакви ръководни жилищни постове. Дразнителите бяха много силни, а сега вътрешно не се ядосвам всъщност, само си мрънкам.
За убийството на желанията няма по-подходяща от Кабала, тя точно с това се занимава, ама абсолютно само с това - за желанията, тяхното напълване и т.н.
Даже май бях копирала в темата за Кабала нещо точно по тоя въпрос...
ще го намеря, преди 2,5 години бях изпаднала в ужасяващо състояние няколко месеца, до степен да осъзнавам, че се чувствам и повтарям гласно - мъртва съм, мъртва съм.
После срещнах в кабала ето това описание
Черное сияние
Вопрос: Как можно ощутить или представить себе, что такое абсолютная пустота?
Ответ: Нам трудно представить, что такое абсолютная пустота. Ну как будто я чего-то хочу и не получаю.
Но в духовном мире это ужасное ощущение, которое называется "Черным Сиянием (зиянием) Малхут".
Оно возникает, когда свет уходит из желания, и человек ощущает черную пропасть. Это пугающее ощущение пустоты.
Нам кажется, что пустота – это свобода, будто я вышел в космос и свободен от всего. Но пустота – это пустое желание.
Нам непонятно, как такое может быть, потому что Творец всегда поддерживает нас, будто младенца, на подушке – всегда обеспечивает нам защиту, уверенность, наполнение.
Он раскрывает нам лишь небольшую пустоту, страдания, в той мере насколько мы можем выдержать и продвинуться.
Но ощущение всей (!) пропасти пустого желания – это ужасное ощущение. Только иногда такое раскрывается человеку – и только для того, чтобы дать почувствовать раз в жизни глубину бездны Малхут…
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|