Вчера - а и обикновено - се обличам според зависи. Старая се да комбинирам максимално - какви дрехи биха ме представили в правилната светлина за мястото, където отивам, пред хората, с които ще комуникирам, и задачите, които ще трябва да изпълня + оптимална доза естетика, ненабиване на очи + удобство + метеорологични условия, и разбира се - наличностите в гардероба ми - и кои от тях не са за пране/химическо/гладене, и всъщност стават за обличане.
Макар самото облекло - и не само І грим, прическа, каквото и да е от вида - никога да не са достатъчни - по-съществена е емоционалната подготовка за ситуации и схватки. Но - доста от съществените житейски, а и работни ситуации, се оказва на практика, изникват без каквото и да е време за осмисляне и подготовка за реакции, облекло и каквото и да е - та в тази връзка е съществено да се въоръжим - облечем, усещаме себе си и света - оптимално стабилно, стъпвайки - тук и сега, за да се минимизират всякакви щети - от липса на подготовка и неосъзнати реакции.
Тук изключвам малки, или редовни излизания, контекстът, на които ми е добре познат, и всъщност не особено определящ за житието ми, или аз за неговото - където се обличам просто чисто и спретнато.
Та за конкретна вчерашна ситуация - ходихме при поредния специалист с мама - оказа се, че има прекарцином на кожата - две отделни огнища, с лекарят съм се срещала на няколко пъти през годините, и имаме общи познати, но в конкретния случай на мен ми беше особено важно и спешно как ще бъдем възприети и какво ще е склонен той да кооперира по нашия спешен и решаващ проблем.
Та облякох се - спретнато, скромно, и делово - постарах се да комуникирам максимално сбито и настоятелно.
Да поясня, че въпросният лекар е истинско куку, не че аз не съм. Алпинист, будист, пътешественик, и изобщо. Приказва с 1000 думи в минута и има 20 тика в минута.
Все едно - крайният резултат беше обнадеждаващ. Или поне днес така ми се струва. Дано ефектът да продължи - предписа ни лечение, прие ни сравнително присърце, и ни записа за операция за след две седмици.
Днес обаче - от цялото това мобилизиране и напрягане съм истински болна, и едвам ходя.
Пък такива ситуации при мен - не само с лекари, а на ниво изискващи фокус, концентрация и опъване на струци - в мен и в другите - при мен под път и над път, с времето зачестяват и се уголемяват, наместо да се разреждат.Редактирано от ponichka_ на 15.05.12 11:56.
|