Скъпи приятелю, аз изобщо не споря, не знам що ти така си мислиш. Да не е твоето собствено отражение върху мен в частност?
Аз съм на принципа, че всеки заема уникално място и си тежи на това място, така че отдавна вече не правя опити да уеднаквявам и унифицирам уникатите.

И отдавна да се бях отказала от темата ти за страха от бога, ама на, поддържам разговора, да не кажеш, че съм негостоприемна.

Ти ме питаш що това, а не онова, и не е ли по-добре третото...ми не знам.
Щом считаш нещо за по-добро-действай.
Защо мен питаш?
Има едно основно правило в Парадоксалната магия, което ти явно си прескочил, пък аз съм усвоила перфектно-

Когато постигнеш истината, провокирай проявлението и, не спори с другите за нея, защото всеки има право на своя истина.

Та - провокирай проявленията на твоята истина, аз ще провокирам на моята и така...светът е достатъчно широк за двама ни.

Не знам кое е точно това нещо у нас, което ни насочва към определени видове учения и не ме интересува изобщо-истина ти казвам.
Светът е голям, многообразен и всеки е уникален, както вече казах, така че за всеки влак си има пътници и за всеки пътник си има влак.
За твоя влак страхът от бога може и да е основен движател, за моя не.
Това е всичко, което ти казах.
Вместо да приемеш, че пътуваме в различни влакове, ти започна да полагаш луди усилия да ме прекачиш на твоя си влак...

Честно да ти кажа, твоята мисъл се плъзга по моята точно все едно един влак се разминава с друг.

Не виждам какво в крайна сметка искаш или се опитваш да направиш - определи се, за да видим дали можем да продължим.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.