Нищо не съм избрал аз...ако можех да избирам, щях да си избера да съм малкия принц...примерно..въобще не ми се философства, чувствам се насилен от духа си Всъщност духът ми ме жали и ми създава чувство за приятност в спора ми с теб, подлъгва ме...знам те аз каква си...и ти си като другите, но духът ми ме будалка за да бачкам тук...ето сега пак...духът ми каза че освен дух си и жена и ще се обидиш от истината ми и за това е нужно да постъпя като него и да те заблудя като ти подаря един букет от огненочервени рози придружен с мисли на уважение към женската ти чувствителна, необятна и непредвидима същност за да ти е и на теб приятно...ти вързваш ли се на такива приказки...и това ми били духове...лъжльовци такива, измамници.
Много добре разбирам какво съм написал в кастанеда и на кого.
С теб е друго.
Заповядай розите, много са красиви, за теб са.

Че кой друг, ако не ние?