|
Тема |
Re: Въпрос. [re: ПЪTниk] |
|
Автор |
Kaily (не*избе*жна) |
|
Публикувано | 28.03.06 19:30 |
|
|
Не е така, драги.
Когато човек се наиграе все някой славен ден в някой случаен живот, почва да му писва да си създава сам игрите и тогава изведнъж нахитрява и си казва-абе, що съм толкоз прост, я вместо да се морим и мъчим да създавам игрите и борбите си, да оставя това в ръцете на господ, той пък може по-интересна игра да измисли.
Защото ако човек има желания-да си ги удовлетворява.
Ама ако няма желания и става кофти, щото няма за какво да живее, става му скучно, досадно и депресирано. Тогава почва да си измисля всякакви желания, че да си играйка, обаче знае, че всички желания са неистински, просто така, колкото да се намира на работа (игра).
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|
| |
|
|
|