Пак философстваш.
Ми не вярвам духът да те води за носа, докато ти философстваш.
Духът философства ли? Ти ще кажеш.

Аз избягвам да философствам напоследък, ако си забелязъл, гледам да се чистя.
Колкото по-чист е проводникът, толкова по-висок егрегор го подхваща на принципа на резонанса, нали си чел херметизма?

По безкрайната стълба нагоре винаги има егрегори, които да те приватизират и зашематят такъв, какъвто си, даже някои могат и доказателства да ти предоставят че не друг, а те са Духът.
Никаква гаранция нямаш кой те води за носи, можеш само да се опитваш да не им обръщаш много внимание и да се чистиш, чистиш, чистиш...гледай си пътеката пред краката, не зяпай светкавиците.

ФИЛОСОФ И МИСТИК

Философ и мистик се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с диви зверове; тъмнината била непрогледна. Единият бил човек на съмнението, другият - на вярата. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко пробляснала светкавица.
Философът погледнал нагоре, мистикът погледнал надолу пътеката. В момента на проблясвянето на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима.
Философът погледнал мълнията и започнал да гадае: "Какво става?" - и загубил пътеката.
Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. Сведете очи към пътеката.


Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.