И защо така се плашиш от думичките наш, мой, свой, моя?

Аз отдавна плюх на тия течения и повеи да нямаш нищо свое и това да се счита за висша духовност.
За справка виж Малкият принц.
Процесингът впрочем приема усещането за нямане като поредната повреда в мисленето и има много процесинг за възстановяване на чувството за владеене.

Добре, ти смяташ, че няваш нищо, дори отговорност.
Аз смятам, че това, че духът притежава всичко, изобщо не пречи и аз да го притежавам.
Освен това избягвам да философствам напоследък.
Като духът ми каже-Стани!
Ставам.
Не философствам ама чакай сега, щом всичко е работа на духа, да земе да земе той да си става и да си се оправя там, мен кво ми е.

Ти си оставил всички действия в ръцете на духа и за себе си си оставил правото да философстваш.
Ми това си е твой избор...а духа пита ли го какво му е мнението относно твоето мнение?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.