Позволи ми да те просветля малко ( а също и останалите, пак малко...)
1. Има извесна разлика между парична маса и пари въобще. И тази разлика в нормалните икономики е около 10 пъти.
-парична маса са емитираните от ЦБ и Монетния двор банкноти, монети, жетони, купони и други ОФИЦИАЛНИ платежни средства.
-парите са ВСЕКИ един актив, който притежава свойството ЛИКВИДНОСТ в някаква значителна степен.
--всеки актив има две фундаментални свойства - ликвидност (способност да се плати с него) и доходност. Активите които имат значителна ликвидност и могат да послужат за плащане в някакъв пренебрежим времеви период се наричат пари. Например разплащателната сметка на една дебитна карта - можеш да платиш с нея по всяко време на денонощието, дори без да теглиш банкноти от банкоматите.
-- не всеки актив притежава свойството ликвидност в еднаква степен. Например - ако си купиш вестник с банкнота от 100 лв, продавачката може и да ти откаже сделка (макар че това нарушение на закона). Обратно - ако решиш да си купиш апартамент с монети от по 20 ст, продавача може да те прати на майната ти (въпреки че и това е незаконно). Разплащателната сметка на фирмата пък има ограничението на работното време. Дебитната карта пък има ограничение в сумата за плащане. И тн и тн.
--- тъкмо поради горната причина, понятието пари е много разтегливо. ЦБ има няколко показателя (агрегати) с които измерва парите в икономиката . Паричната маса не се измерва, тя е записана в пасива на ЦБ (единствено там парите са пасив, не актив) и се знае точно колко е. Докато парите (активите които имат значителна ликвидност) могат да варират в много широки граници при една и съща парична маса.

2. Тук е мястото да се развенчае един тъпанарски мит - за печатницата на пари. Хора, разберете го! Парите които имате в джоба - банкноти, монети и прочие което излиза от печатницата, са само една малка част от парите в икономиката. В развитите икономики наличните пари са от 5 до 10 %. При нас мисля че са около 15%, но това няма значение. Инфлацията не идва от балите с нови банкноти.

3. Инфлацията идва от дисбаланса между парите! и предлаганите стоки и услуги, а не между паричната маса и стоките и услугите. Вливането на банкноти и монети в икономиката може да има дори АНТИ инфлационен ефект, тъй като това е само една малка част от цялостната картина, наречена монетарна политика. Много по-голямо инфлационно значение имат отношенията на кредит-влагане, рестрикции за кредитиране, операции на паричния пазар, отколкото разпечатването на бали с нови банкноти.
Което може да се прави и просто поради подмяна на стари банкноти, но хората като видят нови пари от банкомата и тутакси ахват - ооо, някой пусна пак печатницата, чака ни инфлация... Толкова е тъпо това, че няма накъде повече.

4. Фундаменталната разлика между кейнсианци и монетаристи се свежда до влианието на лихвения процент върху търсенето на парите. Кейнс - има основно и най важно влиание, едното е функция на другото. Фридман - няма такова влиание в дългосрочен план. Доколкото ми е извесно, концепцията на Кейнс макар да има своето място в историята и прогреса на икономическата мисъл, си остава именно в историята.

Надявам се тези разяснения да ти помогнат в разбирането на проблема

Да не се взема на сериозно...