Грешките на преводача се гледат под лупа - всяка буквичка и запетайка, като не става въпрос за граматика, а понякога за печатни грешки. Но журналистите масово грешат в материалите си - забелязах, че техните драсканици често не минават никаква редакция.
И хора, завършили българска филология, могат да грешат. Що се отнася до запетайките, в офиса имам колежка с БФ и веднъж се поинтересувах в българската граматика кога се поставят, освен всеизвестните правила (пред ако, когато, че, който и т.н.). Отговорът беше - "според интонацията", т.е. своеволно ги поставяш, ако искаш да акцентираш върху нещо.
Голям срам беше, когато правихме една презентация и разпечатахме сума ти покани, написани от нея, в които пишеше "Уважаеми, (запетая!) г-н/г-жа ...". Преди да ги пуснат за печат, го поставих на въпрос пред нея. Изгледа ме изумено и продължи да настоява, че запетая се поставя. Жената е с БФ и бивш журналист. Без коментар. В продължение на две години ежедневно превеждам безумията на две такива особи, както и на колегите им. В бг медиите, при това престижни издания, има примери на въпиюща неграмотност. А преводачът една буквичка да сгреши без да иска и го разпъват на кръст.
|