Тези неща не ги знаех.

Аз си мислех, че има агенции, лицензирани (на основата на някакви изисквания от МВнР) да превеждат "официални" документи, и превод на документ (примерно диплом), извършен от нелицензирана агенция не се признава.

В допълнение си мислех, че слагайки своя печат на "лицензирана" агенция, преводаческата фирма удостоверява, че е призната за компетентна в областта и гарантира качеството на преводите си.

В голяма заблуда съм бил.

Останалото е непоправимо като повечето неща в държавата ни. При работа за десет преводача към агенция и гладни 50 преводача, сещаш се кой командва парада и какво ще стане с преводач потърсил си правата дори да ги знае.

Освен това единици са според мен преводачите, които са се утвърдили до степен да работят самостоятелно. Ако работя сам, не мога да взема голям материал за кратък срок (а клиентите винаги го искат за вчера) или когато вече работя по друг материал, съответно губя този клиент не само за този случай, а завинаги. Фирмите могат да разцепят 100 страници на двайсет човека и да направят превода същия ден (последният ми превд беше резпределен между 8 човека). Друг е въпросът за качеството на превод, правен от двайсет различни преводачи, но българинът май се интересува от качество само в плод-зеленчука.

Не знам дали още така се превеждат и книги. Преди години ми предложиха да превеждам книга. Хич не ми се искаше, защото не ми е там силата, но клиентът настоя. Отидох, млад мъж буквално разкъса книгата на четири, попита кое парче си избирам и ми го даде. Като му предадох превода ми плати уговорената сума без да го погледне и това беше. Още помня книгата "Scottish ecstasy". Клиентът я наричаше "Скотски екстаз". Не знам под какво заглавие е излязла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите