Агенциите не са лицензирани.

Лиценз се издава от държавата само за определени стопански дейности, като напр. търговия с боеприпаси и взривни вещества, с лекарства, злато и скъпоценности, цигари и спиртни напитки и др. такива. Процедурата по издаване на лиценз е много по-сложна от сключването на някакъв си там договор с МВнР за извършване на официални преводи. Много от агенциите пишат по сайтовете си, че са "лицензирани", "оторизирани", "акредитирани" и тем под. от Външно, за да привличат клиентите, но това си е просто рекламна уловка. Този рекламен трик минава дори пред преводачите, а не трябва :) Не само клиентите на ПА, не само преводачи, но и журналистите, и дори и юристите в България употребяват по инерция "лицензирани агенции", без да се замислят какво точно означава лиценз.
- официални или неофициални - да са измрели от глад :)

Агенциите не сертифицират (удостоверяват, заверяват) преводите.

Само ги разпечатват на фирмена бланка и бият фирмения си печат. При оспорване на превод съдът не се интересува от бланките и печатите на фирмите, а прилага ал. 2 на чл. 290 от Наказателния кодекс: Преводачът нови ПЕРСОНАЛНА отговорност за верността на превода. Фукните на агенциите край нямат. Не им се връзвайте. Те са само едни "декоратори" на преводите и експлоататори на преводачите. Нормалната посредническа дейност се състои единствено в свързване на клиента с необходимия му преводач срещу скромна комисионна. Оттам насетне намерилите се страни уреждат въпросите за срокове и плащане помежду си. Положението в бранша е нагоре с краката, защото преводачите не си знаят правата (не се интересуват от законите), не знаят как е в другите страни по света (а уж ползват чужди езици) и не пишат до никоя институция да изложат безправното си състояние (поне до Омбудсмана нищо не им пречи и е напълно безплатно).