Здравей Pocu,

Много се замислих по твоя казус. На прима виста, веднага след като прочетох първия ти пост и някои от коментарите, щях да ти напиша следното -

Майка ти има своята съдба и на теб ще ти е много трудно да я промениш (включително мотивираш, включително подкрепиш, ако (и дано), тя тръгне досущ като барон Мюнхаузен, да се самоизмъква). За мен един от ключовите моменти е споменаването на думата депресия. Ако това е диагноза на квалифициран специалист - нещата са много по-различни, отколкото ако това е нейното, твое или чуждо мнение. Бих препоръчал посещение при лекар. Депресията, както и досега е коментирано, е болест - дисбаланс в човешката химия и физика и често медикаментозното лечение е крайно необходимо и единствено възможно - има леки заболявания, които тялото ни може само да преодолее, но има и такива, които си изискват помощ.

После прочетох уточняващите ти отговори към клубарите и разбрах, че по-скоро търсиш съвет за себе си, а не толкова за конкретното решаване проблемите на майка ти... И това наистина е сложното - щото спектърът ти на желание за участие е много широк - готова си активно и отблизо да се намесиш. Готова си, ако се наложи да се върнеш при нея, ако и когато е необходимо и да действаш... Но защо, независимо от близостта и доверието между вас, независимо от всички твои силни качества, защо ти считаш, че можеш да помогнеш? Разбираш ли - не е въпроса в желанието ти и силата... Просто (с огромна степен на вероятност) ти не би могла да бъдеш гуру за майка си. Можеш да я мотивираш, да и помогнеш, подкрепиш, дори и с оказване на нежен или по-твърд натиск. Но да я поведеш - тц, няма (най-вероятно) да се случи. Просто "кравата не бозае от телето" - програмирани сме да е тъй, недостойно е (за всички участващи) да позволим да ни се случи.

Съветът ми е да стесниш спектъра на очакванията си. Да не позволяваш синовното ти чувство да изкриви реалността - да помагаш, но да не отнемаш правото на майка си да живее така, както сама си нареди - включително и кофти. Говори с нея - от твоите думи излиза, че тя е човек умен и сериозен, на който можеш да покажеш дори дискусията тук - тя ще трябва да избира. А ти - можеш да работиш за предпоставките да направи добър за себе си избор - диагноза от специалист, ако трябва и специализирано лечение. Също клубна среща - защо пък не - ще се постараем да присъстват хора, с които тя да може да говори. Нали при общуването е валиден МечоПуховия принцип - колкото повече - толкова повече :), а точно комуникацията е антагонист на изолацията.

Стискам ви палци!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите