Да, Дяволче е напълно права. Мен ме е грижа и за баща ми. Общо взето успях да надрастна миналото.
С баща ми се чуваме, когато се прибирам, се виждам и с него. Казвала съм му, че го обичам, както го казвам и на майка ми. В общи линии и заради него съм готова на голям компромис. Той подпитва, ще му се дъщерята да не е толкова далече. Но и той не се меси в решенията ми, не дава непоискани оценки. Сигурна съм, че и двамата ми родители ще ме подкрепят и в добро, и в лошо. Както и аз тях.
Мога да изпиша томчета да обиди, циркове, разочарования, болки и тежки думи, но вече съм извън това. Мога да съветвам разведени как да запазят любовта към децата си и как това е по-ценно от гордостта. Но това всеки може да го каже.

Само че как порастналите деца да се погрижат за остаряващите си разведени родители? Може би има чужда литература.
Фотоне, ако твоето дете (син или дъщеря) след време те види, че си самотен и не знаеш какво да правиш с живота си, как би искал да ти помогне? Ако те заведе на семейна консултация и изровите призраците от миналото, за да видиш, че не са страшни, ще се почувстваш ли по-добре?

ASSASSIN, Ryan, Hell, Хей Живот, дайте малко акъл, моля ви! Не мога да оставя да се погубва жената, която ми е дарила живот, грижила се е за мен всеотдайно и с обич, ще обича и ще се грижи и за децата ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите