Пипилота, не ти е нужна специална покана в темата.
Аз спрях да ти отговарям защото не виждам смисъл. Не четеш внимателно, а на мен не ми се обяснява сто пъти едно и също нещо.
Даваш ми абсолютно наивни съвети - щом приятелят ми е готов да тръгне с мен, да хващаме пътя за Пловдив. Но това не е решение нито за мен, нито за него, нито за майка ми. Ти изглежда не си наясно какво означава един човек да смени местоживеенето си.
Аз само казвам, че той би го направил към настоящия момент. Но ако след 2г. имаме дете, постигнали сме повече и аз поискам същото нещо, вероятно няма да се съгласи. И вероятно би се съгласил да я поканя за по-дълго време. Само че така не става. Както вече писах, майка ми в момента работи, на нейната възраст и гений да си, трудно си намираш работа. А да я взема сега за няколко месеца - и себе си ще изтормозя, и тя ще остане без работа и ще се чувства още по-малоценна.

Не искам да съм груба, но не си ми полезна. Гледаш на проблема с майка ми все едно ти говоря за 30-годишната си разведена приятелка. Да, ама това е майка, и тя остарява всеки ден, и е самотна, и се лекуваше от депресия, и ще започне да се лекува и от други неща, и по-добре няма да се почувства, ако не й помогнем компетентно. А аз не знам откъде да захвана и дали да изровя стари призраци. Най-лесно е да я оставя на грижите на брат ми, но това не ме удовлетворява. Искам майка ми да гледа на бъдещето поне с ведрина и усмивка.
Ако знаех какъв е точният проблем, дали щях да съм тук?

Хубавото тепърва предстои