Здравейте, приятели, обръщам се към вас с молба за съвет, мнение, помощ.

Описвам ситуацията: родителите ми са разведени от над 10г. Излишно е да обяснявам колко неуспешен беше бракът им (17г.), как олекна атмосферата вкъщи, щом се разделиха. Разводът беше по взаимно съгласие.

Баща ми има от няколко години партньорка в живота. Лично аз не я харесвам, но и не съм против нея. За мен има значение, че баща ми си има дружинка, има кой да го изпере, да се грижи за него, когато е болен, да му сготви.. все такива битови неща. И за мен това е много ценно, уважавам тази жена заради това.

Обаче с майка ми е много сложно. Тя е един невероятен човек, но е сама. Ще ви спестя суперлативите за нея, те са подробност към настоящия момент. Няма вече дори приятели - просто така й се стече животът, всеки тръгна по своя път и тези пътища се разделиха. Преди време замина в чужбина, защото трудно си намира работа на нейните години (над 50г.). А и това винаги й е било мечта - да отиде в чужбина, да работи, да печели големите пари и т.н. Но се върна от там с депресия. Лекува се, после пак замина (не успяхме да я спрем), пак с депресия. От година си е в България, работи, но знам, че червейчето за чужбината я гризе отново.

Майка ми ми има доверие, споделя с мен доста, но си няма други близки хора. А аз живея в друг град, виждаме се веднъж на два месеца. Имам свой живот - хубав или лош, но не искам да се отказвам от него. Постигнала съм някои неща, имам хубава работа, свестен човек до себе си (за пръв път). Не ми е розово положението, но не се и оплаквам :-)

Не бих избягала от дълга си към родител, още повече, че много я обичам. Казвала съм й, че ако толкова й тежи, че съм далеч, да ми го каже навреме. Предпочитам да изоставя живота си още сега, пред това тя да се разболее за пореден път до незнайна за мен степен. И тогава да го направя неподготвена. Ако го поиска, дори няма да се замисля дали го направя. Но дори и да се върна в родния град, нямам гаранции, че ще спре да мисли за чужбина, че ще срещне хора, че няма да се усложни положението й.

Много искам да помогна на майка си да намери своя среда, да завърже запознанства. На работата й не може да срещне свестни хора - вечно някой плете интриги на другия. Не й търся мъж, тя е толкова разочарована от мъжете, че дори не се надява да намери някой свестен. Не го и търси. Аз лично се боя, че дори и да завърже отношения, много ще страда, защото не знае как да се пази да не я наранят и да брани територията си, без да хапе.

Но поне да има приятели, хора, с които да й е приятно, да излиза, да не се товари, да споделя, да изслушва. Боя се, че неуспешният брак й е нанесъл рани, че още не може да се оттърси. Струва ми се, че се смята за провалил се в живота човек, а няма основание да го мисли. Освен това тази мисъл е много вредна. Преди време исках съвет за една сериозна стъпка в живота си, тя ми каза очебийното - че решението е мое и не посмя да ме посъветва, за да не ми даде грешен съвет. Чак такава неувереност ми се струва прекалена и беше тревожен сигнал. Но тогава бях толкова объркана, че го подминах.

Моля ви, посъветвайте ме какво да предприема! Може би е късно, но се надявам да не е прекалено късно.

Хубавото тепърва предстои

Най-добре е да я оставиш тя да реши сама за себе си.

Благодаря за съвета, но тчно това няма да направя. Тя решава за себе си вече над 10г. и не е решила нещо кой знае какво. По-скоро се лута. Аз не искам да направлявам пътя и в живота, но поне искам да й помогна да го намери и да я подкрепя, да намери сили да го поеме.

Хубавото тепърва предстои

Не можеш да изживееш нейния живот,да поемеш нейните отговорности...както я описваш,изглежда малко нарцистична в депресивна форма.И за какво й е чужбина?За да постигне своеобразен реванш?Да си докаже,че може ?
Мисля,че е важно майка ти сама да открие правилната класификация ,приоритетите на ценностите в живота.Направи ли това,останалото е лесно,дори да ги следва не и прекалено самоотвержено.

Намери и добър психиатър, който да лекува депресията и последователно и целенасочено, защото с възрастта подобни депресивни епизоди ,могат да станат циклично повтарящи се при някои предразположени хора, в мнозинството си жени.
Когато един човек е с депресия той не е в състояние да открива нови приятелства и да общува нормално. Общуването дори го натоварва допълнително. така, че опитите ти да създадеш някаква среда на майка си са обречени на неуспех, ако тя е депресивна. Трябва устойчиво да излезе от това си състояние и само тогава има шанс за нов, по-пълноценен живот.

Не искайте много, за да може да платите цената.

За да не е вторачен човек в себе си и да се сдухва и подтиска,е добре да се занимава с полезни неща,които го зареждат с усещане за значимост ,със самоуважение.

Тя наистина ходи на психиатър, лекуваха я, стана по-жизнена. Определено смятам да потърся психоаналитик за нея. Тя ще отиде, сигурна съм в това. Малко е упорита, но ще отиде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доста разумно е мнението на Мама Нети.
Само бих прибавила, че колкото и да е нормално човек да се грижи за родителите си, да им помага, когато са в нужда и т.н., не смятам за естествено животът на децата да гравитира около тях. Казваш, че би оставила живота, който обичаш заради майка си- смяташ ли, че един родител може да бъде щастлив от такава жертва? Не знам, може би зависи от ситуацията и ако майка ти наистина страда от някаква форма на депресия, а не визираш с това понятие просто лошите й настроения и чувството заизвестна безпереспективност в живота й, то надали може да се разчита и на адекватна оценка на ситуацията от нейна страна, което пък ни връща на мнението на Мама Нети.
Защо, вместо да се прощаваш така набързо с ежедневието си и да създаваш условия за още повече проблеми ( евентуална твоя неудовлетвореност след време от ситуацията, липса на работа и особени переспективи там, където живее майка ти) не е ли възможно в такъв един тежък за нея период да я вземеш за известно време при себе си и да се постараеш някак да й разнообразиш живота?

Да, бих го направила, защото ако след време има усложнения, ще трябва да предприема нещо. А тогава ще бъда доста неподготвена, изобщо не се знае каква ще бъде ситуацията. Искам съвет, за да мога да помогна "дистанционно", без да се налага да променям пътя на живота си за пореден път.

Може да ви прозвучи безотговорно и лекомислено, но не се боя да направя такова нещо и знам, че ще се постарая да бъда щастлива. Все пак Пловдив е голям град, завръщането ми там не е безперспективно. И не мисля, че това ще повлияе на настоящата ми връзка. Човекът е сериозен, би дошъл с мен, както и аз бих отишла с него навсякъде.

В момента не мога да я взема при себе си, може да ми гостува, но не може да живее с мен. Правя стъпки да променя това, но все пак не живея с собствен дом.

Хубавото тепърва предстои

Ами щом имаш желание, щом човекът до теб е сериозен и отговорен и би те последвал, а и ти смяташ, че можеш да изградиш наново живота си в Пловдив, действай. Може би вашата близости подкрепа ще даде нов смисъл и съдържание в живота на майка ти и, в края на краищата, всички ще са доволни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите