Радвам се да те видя !
изчетох те оттук оттам, щото много си написал обаче малко си казал. Натъпкал си и думи, дето ползва поколението основно отглеждано вътре в страната. Забравих да отбележа колко малко си приличаме.

В интернет никой не знае, че съм куче

Но най -жалкото е притаения реваншизъм ,който съхраняваш така дълго и търсиш да употребиш!Усетя ли ,че е така,стрелите ти не ме докосват,чупят се и той се връща в теб.И тогава остава само-извади първо сламката.

Пишеш до някой друг, но го прочетох аз. Събери се.

Позволявам си да се намеся , макар и непоканена. Изчетох почти всички постинги. Не виждам защо се дразниш на опитите на Пипилота да ти помогне. Не може да се разбере какво точно искаш,защото и ти самата не знаеш и няма как да знаеш , разбира се. Обичаш майка си , достатъчно отговорна си и искаш да направиш нещо за нея , за да не се чувства по този начин. Тук ще отговоря и на Пиполота. Това ,че майката живее при сина си , има снаха и евентуално внук ,работа ,значи ,че голяма част от времето й е ангажирано и не е сама. Но това не означава ,че в душата си не е сама , не чувства празнота. Независимо ,че е над 50, не значи ,че няма нужда от топла дума , топло човешко присъствие , прегръдка , нежност ,ласка... Твърде възможно е още по време на брака тя да е била лишена от тези неща. И душата й да жадува за малко топлинка, разбиране , споделени приятни моменти. И това да са причините за нейната депресия, а заминаването за чужбина като някакво средство за бягство от самотата и празнотата , извън търсене на работа и пари. Това ,че ти и брат ти я обгражвате с любов и грижи , това че има внуче е чудесно ,но нищо от това не може да запълни празнотата в душата, самотните нощи, чувството за изоставеност. И колкото по - самотен се чувства човек ,толкова по - се изолира от останалите и ограничава контактите си. Много похвално ,че искате да промените нещо в живота на майка си и търсите съвет , но не вярвам ,че можете да промените нещо. Не се чувствайте виновна и длъжна. Да я разбирате и подкрепяте емоционално, а ако е нужно и материално , това е достатъчно на този етап. Докато е здрава и работоспособна. С другото трябва да се справи сама. Вие не можете да й създадете социални контакти, нито да запълните чувството й за празнота. Децата не принадлежат на родителите си. Всеки има свой собствен живот. Не бива да обсебваме децата си и да ги караме да се чувстват виновни за нашето нещастие. Говоря от позицията на собствената си възраст и самота. Живея съвсем сама от около година, разведена съм от преди 10 години . Имам две прекрасни дъщери ,които са най - големите ми приятелки и два страхотни внука. С тях споделям всичко. И те са изключително грижовни и отговорни, опитват се да запълнят по някакъв начин самотата ми - с кино , разходка , излет в планина, гости, ... и ежедневно обаждане по телефона. Работя.Това ми помага много , но все пак съм сама.Сама със себе си и собствените си тъжни мисли. Те нито са отговорни за това , нито пък могат да го променят. Никога не бих искала , нито допуснала да съобразяват живота си с мен и да ги използавам ката патерица.
И да не се увличам повече. Оставете майка ви да живее собственият си живот. Подкрепяйте я , разбирайте я,помагайте й.Осигурете й достъп до интернет , ако няма , за да си намира някаква форма за общуване. Организирайте й почивка някъде.И още нещица от този род. Другото зависи от самата нея.

Непозната, изключително съм ти благодарна за разбирането. И аз започвам да си мисля, че няма смисъл да изровя призраците, за да й покажа, че не са страшни. Рискът е голям и мога да го поема само в един случай - ако се върна. Не мога да си позволя да отида сега в отпуската, да разбъркам душата й, да си тръгна и да оставя брат ми да се оправя с хаоса.
Но и разбирам, че човек на тази възраст трудно се променя. Затова е по-важно да има създаден уют.

По въпроса за ласките и нежността имам какво да кажа, но предпочитам да замълча засега.

Във всеки случай точно това съм решила - по време на отпуската ще бъда 3 дни само с нея, ще излизаме заедно. Тя ми беше на гости преди 2 месеца за официалните празници, прекарахме си много добре.
А мислиш ли, че един женски разговор би бил достатъчен на този етап?

Хубавото тепърва предстои

се намесвам.
Призраците отдавна не и причиняват нито болка, нито страдание - убедена съм в това. Тя не живее с миналото си, както допускаш ти и не и е мъчно за него. Тя е вече страничен свидетел на всичко онова, което и се е случило. Празно и е настоящето, а то не може да се запълни със спомени - рано и е още за това. Разборът на минали събития, ако се опиташ да го направиш, ще се убедиш, че тя не гледа на тях като участник. Сигурно има горчивина, че ето на, така се е стекъл животът и, а е можело и иначе да бъде. Но това е всичко и резултатът е в днешния ден. Човек акумулира умора не само от лошите неща и напрежението, а от собствения си опит и липсата на очакване да се случи нещо хубаво съвсем лично за него - мисля, че това е от възрастта. Децата са отлетяли, имат своя живот и изведнъж се оказваш с много време - онова същото, което не ти е стигало преди, сега ти идва в повече. И тук е умението да го запълниш по свой вкус за да не изпаднеш в самосъжаление. На нашата възраст нови приятелства се завързват трудно - прекалено много знаем за хората, за да им повярваме просто така. Твърде много разочарования имаме зад гърба си и се пазим от нови. Но, все пак, всеки има инстинкт за самосъхранение и той му помага да избере своя начин на живот, който максимално би го удоволетворил. Може би майка ти ти изглежда нещастна, защото я мериш със своя аршин на около /+-/ тридесетгодишна. Помислила ли си за това? Просто нещата са много различни на едно поколение разстояние...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Но ме притеснява желанието й да замине отново. Напълно е способна да го направи. Мисля, че ако има поне 1-2 познати, дори не приятелки, с които да общува, ще намери някакво удовлетворение. Преди няколко месеца, ако не беше на работа, спеше. Сега поне чете книги :-) Иска ми се да й помогна, защото още едно заминаване в чужбина и отново ще е с депресия. А на тези години през нея не се минава лесно. Това, че е разведена, само утежнява положението допълнително. Мога само да гадая какви са пораженията за нея. Тя просто не вярва на мъже, а приятелки няма.
Ще се наложи да поговоря с нея по-сериозно. Когато съм го правила друг път, е имало ефект.

Хубавото тепърва предстои

не познавам майка ти, но, отново съдейки само и единствено по себе си, смея да твърдя, че в един момент човек чувства нужда от разтърсване, от промяна, от пречупване на монотонността, от изразходване на емоциите. Предполагам, че идеята за работа в чужбина е израз на именно такава потребност. Аз, например, щом усетя, че ще зацикля почвам някакви безумни ремонти - "лечебната им сила" ми държи влага доста след това...
На твое място не бих я спирала. Напълно е възможно да и се отрази благотворно.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Аз затова и не я спрях нито първия, нито втория път :-)
Но след като два пъти се връща с депресия и мисли за самоубийство, трети път просто няма да позволя да има :-)
Единственото нещо, което я било спирало, е че за транспортирането на тялото й властите биха взели 5000 евро?!?! И не можела да причини това на децата си. Аз пък не мога да позволя майка ми да си причини болка.

Хубавото тепърва предстои

Мила, има ли смисъл

Винаги има смисъл. Когато човек споделя и коментира, той помага и на себе си, и на другите.
Аз посещавам този клуб почти от самото му създаване, това са вече има-няма 6 години. Научих много за взаимоотношенията на хората, от живота научих доста повече :-) Винаги съм се стараела да намеря обяснение защо родителите ми се разведоха. Защо не го направиха по-рано? Исках да видя какви грешки допускат хората, за да не ги повтарям аз. Исках да науча "формулата" за щастливо семейство, защото не бях израстнала в такова. Опитвала съм се понякога да давам съвети на хората съобразно житейския си опит.

Сега за мен е по-важно родителите ми да имат кротки старини, да съм спокойна, че са добре. Спестила съм ви личните си разочарования от тях, защото тези неща просто нямат място в темата. Спестила съм много неща всъщност. Аз съм тук, защото просто обичам родителите си и искам да направя нещо за тях.
Всъщност, ти и идея си нямаш с какво нетърпение очаквам всеки нов коментар. Нещо, което да ми подскаже как да подходя към майка си. Анбра и Фотон доста ми помогнаха, също и непознатата. Въпреки че Пипилота не успя да ме насочи кой знае колко, тя също се опита и го направи от добра воля. За което й благодаря.

И да кажеш, че няма смисъл.. Мислиш, че няма какво да научиш от тази ситуация и от мен? Това е твое право. Но щом не можеш да помогнеш, поне недей да пречиш.

Хубавото тепърва предстои

Благодаря ви, че се опитахте да ми помогнете и да ме насочите.

Хубавото тепърва предстои