|
Здравейте, приятели, обръщам се към вас с молба за съвет, мнение, помощ.
Описвам ситуацията: родителите ми са разведени от над 10г. Излишно е да обяснявам колко неуспешен беше бракът им (17г.), как олекна атмосферата вкъщи, щом се разделиха. Разводът беше по взаимно съгласие.
Баща ми има от няколко години партньорка в живота. Лично аз не я харесвам, но и не съм против нея. За мен има значение, че баща ми си има дружинка, има кой да го изпере, да се грижи за него, когато е болен, да му сготви.. все такива битови неща. И за мен това е много ценно, уважавам тази жена заради това.
Обаче с майка ми е много сложно. Тя е един невероятен човек, но е сама. Ще ви спестя суперлативите за нея, те са подробност към настоящия момент. Няма вече дори приятели - просто така й се стече животът, всеки тръгна по своя път и тези пътища се разделиха. Преди време замина в чужбина, защото трудно си намира работа на нейните години (над 50г.). А и това винаги й е било мечта - да отиде в чужбина, да работи, да печели големите пари и т.н. Но се върна от там с депресия. Лекува се, после пак замина (не успяхме да я спрем), пак с депресия. От година си е в България, работи, но знам, че червейчето за чужбината я гризе отново.
Майка ми ми има доверие, споделя с мен доста, но си няма други близки хора. А аз живея в друг град, виждаме се веднъж на два месеца. Имам свой живот - хубав или лош, но не искам да се отказвам от него. Постигнала съм някои неща, имам хубава работа, свестен човек до себе си (за пръв път). Не ми е розово положението, но не се и оплаквам :-)
Не бих избягала от дълга си към родител, още повече, че много я обичам. Казвала съм й, че ако толкова й тежи, че съм далеч, да ми го каже навреме. Предпочитам да изоставя живота си още сега, пред това тя да се разболее за пореден път до незнайна за мен степен. И тогава да го направя неподготвена. Ако го поиска, дори няма да се замисля дали го направя. Но дори и да се върна в родния град, нямам гаранции, че ще спре да мисли за чужбина, че ще срещне хора, че няма да се усложни положението й.
Много искам да помогна на майка си да намери своя среда, да завърже запознанства. На работата й не може да срещне свестни хора - вечно някой плете интриги на другия. Не й търся мъж, тя е толкова разочарована от мъжете, че дори не се надява да намери някой свестен. Не го и търси. Аз лично се боя, че дори и да завърже отношения, много ще страда, защото не знае как да се пази да не я наранят и да брани територията си, без да хапе.
Но поне да има приятели, хора, с които да й е приятно, да излиза, да не се товари, да споделя, да изслушва. Боя се, че неуспешният брак й е нанесъл рани, че още не може да се оттърси. Струва ми се, че се смята за провалил се в живота човек, а няма основание да го мисли. Освен това тази мисъл е много вредна. Преди време исках съвет за една сериозна стъпка в живота си, тя ми каза очебийното - че решението е мое и не посмя да ме посъветва, за да не ми даде грешен съвет. Чак такава неувереност ми се струва прекалена и беше тревожен сигнал. Но тогава бях толкова объркана, че го подминах.
Моля ви, посъветвайте ме какво да предприема! Може би е късно, но се надявам да не е прекалено късно.
Хубавото тепърва предстои
|
Имам нужда от съвет
