някой ден всичко това няма да има значение. Но сега...сега е АДът...ЗНАМ. Но, Катрин, няма конкретна любов. Има просто любов. Тя е това, което носиш в себе си. Погледни навътре и ще видиш, че светът е само фон, любовниците са фигуранти в една невероятна игра- играта на твоята вътрешна вселена. Тогава може би ще разбереш, че не трябва теб да те избират, а ти да избираш. Трябва да обичаш, когото ти пожелаеш, а не който те пожелае...и да понесеш всички последствия от това. Защото тази относителна свобода не е само твоя! Ако усещаш любов в себе си, ако усещаш Любовта, то не е защото има на кого да я дадеш, а просто защото си благословена да я носиш. Затова боли, когато няма на кого да я подариш. Но това е ИЗМИСЛЕНА БОЛКА. Като много други, на които сме научени. ...Всъщност, исках да ти кажа, че не можеш да спреш. И никой не може. И не е нужно. Няма нищо извън съзнанието в съзнателния живот на човека. Няма връзки извън съзнанието. Има само един безкраен и прекрасен свят от усещания, интуитивност, емоционалност, чувственост... И, Катрин, трябва да си наясно, че избереш ли веднъж самотата, самотата избира теб...и е дяволски трудно, въпреки всичко, защото и най-големите индивидуалисти сред хората са социални животни като всички други. Такива сме създадени и това не е случайно. "Усещам се озверяло слаба, и същевременно - по-силна от всяка друга жена... Тази безкрайно-затворена спирала ме опива, изпива, и единствена - ми дава живот." Да.