Бе толкова отдавна . ТЯ дойде и го освободи от празнотата. И днес познаваше себе си . Имаше потребностти и знаеше как да ги задоволи. АЗ-ът му бе толкова изявен , силен и независим. Позна нетрайната човешка любов.Отдаде и се . Подчини и се . Сля се с нея. Защото тя е истината. Истината е спокойствие. А спокойствието е всичко. Всичко. ВСИЧКО… Я ! Кой е там ?! Да ! да ! Зад дървото ! РАДОСТТА ! ...Когато земята се срива под краката ти Когато земята се срива под краката ти, а ти насила се усмихваш Когато заспиваш с болката и се събуждаш със самотата. Когато почти непознати ти отварят прозорец да ти се скарат, че си скъсал с последната и може би единствена истинска любов, а ти научаваш това от тях Когато отчаяно се стремиш да запазиш пролука към другите,и да не откриеш поне се опитваш..поне се опитваш.. Когато за пореден път те жертват заради някого, а сърцето ти го е страх дори да трепне, защото може да е последното му действие Когато те е страх да заспиш, защото не виждаш смисъл да се събуждаш Когато парите започват да пълнят джоба ти, а ти само си тананикаш известната песничка "Не везет ли ..." Когато всяка твоя дума и действие се преценява като пред партиен "другарски" съд Когато сините дълбини на морето ти се виждат като най оптимистичния път в живота ти Когато предварително решаваш, че всичко е свършило, защото сърцето не може да издържи бремето на надеждата Когато любовта стане само суха дума в речника Когато вече няма смисъл да тръгваш към слънцето, а не можеш да се върнеш където беше Когато започнат да определят кои може да ти са приятели Когато започнат да те съжаляват и враговете ти Когато започнеш да гледаш на всяка физическа болка, като лечебно изцеление на душевните Когато започнеш да си говориш с най-близките само за бизнес Когато най близките ти приятели потънат в мъглата на мълчанието Когато даже не ти се и плаче Тогава за пореден път решаваш, че смисъла на живота ти е да те боли и започва да не ти пука има ли прераждане, важното е че има смърт Когато остане да живее само тялото ти.....