Аз пак съм сам. Така се чувствам дори и с всички покрай мен. В света голям е толкоз пусто, но аз намирам се във плен. Не чувствам злоба само страх - невидим, неуформен, заглушен. Пристегнат в скоба не успях да зърна нещо покрай мен. Аз бягам в другата посока, оставил само самота. И чакам, спрял се сред потока да свърши тази празнота.