Как да спра на едно място? Как да намеря своето спокойствие, своята мъдра хармония? Все някакви чувства - горящи и нагло натрапващи се, ме преследват... Все подхващам разни връзки - някои дори само със съзнанието си... Не желая никак да се обвързвам, да завися - но и очаквам някого, с когото да споделя истинския си живот... Обичах до изнемога онзи, който пръв ме пожела. Сетне - превърнах сърцето си в лед - защото пак той така пожела. Обичах няколко безмерно безценни хора - онези, които са с мен и без телата си... Но дяволски искам и тяло. Негодувам към самотата си, а не желая да бъда иначе, освен сама... Усещам се озверяло слаба, и същевременно - по-силна от абсолютно всяка друга жена... Тази безкрайно-затворена спирала ме опива, изпива, и единствена - ми дава живот.

Аз пак съм сам. Така се чувствам дори и с всички покрай мен. В света голям е толкоз пусто, но аз намирам се във плен. Не чувствам злоба само страх - невидим, неуформен, заглушен. Пристегнат в скоба не успях да зърна нещо покрай мен. Аз бягам в другата посока, оставил само самота. И чакам, спрял се сред потока да свърши тази празнота.

katrin ne mislq 4e shte uspeesh da namerish harmoniq v krainostite,po-dobre se opitai da pomirish tqloto i dushata si otnovo ,kakto vinagi e bilo s horata.......... az suhsto ne suzdavam vruzki,ne iskam da zavisq ot nqkoi,no ako jelaq moga se otdam cqlata za edna nosht s nqkogo,i na sutrinta da ne se 4uvstvam prazna -naprotiv.....silna! "tolkova ne mi puka za nikogo 4e sum gotov da se jertvam za vsi4ko i za vsi4ki"-henri milur uspeh!

Отдаването е награда когато има някой специален, който да го приеме, да гребе с шепи, да вкуси от удоволствието ти да се отдаваш.

Бе толкова отдавна . ТЯ дойде и го освободи от празнотата. И днес познаваше себе си . Имаше потребностти и знаеше как да ги задоволи. АЗ-ът му бе толкова изявен , силен и независим. Позна нетрайната човешка любов.Отдаде и се . Подчини и се . Сля се с нея. Защото тя е истината. Истината е спокойствие. А спокойствието е всичко. Всичко. ВСИЧКО… Я ! Кой е там ?! Да ! да ! Зад дървото ! РАДОСТТА ! ...Когато земята се срива под краката ти Когато земята се срива под краката ти, а ти насила се усмихваш Когато заспиваш с болката и се събуждаш със самотата. Когато почти непознати ти отварят прозорец да ти се скарат, че си скъсал с последната и може би единствена истинска любов, а ти научаваш това от тях Когато отчаяно се стремиш да запазиш пролука към другите,и да не откриеш поне се опитваш..поне се опитваш.. Когато за пореден път те жертват заради някого, а сърцето ти го е страх дори да трепне, защото може да е последното му действие Когато те е страх да заспиш, защото не виждаш смисъл да се събуждаш Когато парите започват да пълнят джоба ти, а ти само си тананикаш известната песничка "Не везет ли ..." Когато всяка твоя дума и действие се преценява като пред партиен "другарски" съд Когато сините дълбини на морето ти се виждат като най оптимистичния път в живота ти Когато предварително решаваш, че всичко е свършило, защото сърцето не може да издържи бремето на надеждата Когато любовта стане само суха дума в речника Когато вече няма смисъл да тръгваш към слънцето, а не можеш да се върнеш където беше Когато започнат да определят кои може да ти са приятели Когато започнат да те съжаляват и враговете ти Когато започнеш да гледаш на всяка физическа болка, като лечебно изцеление на душевните Когато започнеш да си говориш с най-близките само за бизнес Когато най близките ти приятели потънат в мъглата на мълчанието Когато даже не ти се и плаче Тогава за пореден път решаваш, че смисъла на живота ти е да те боли и започва да не ти пука има ли прераждане, важното е че има смърт Когато остане да живее само тялото ти.....

отдаването е отказ..защо ти е свобода ако не си и господар? защо тие отворена врата щом нямаш ключ за нея?

... Когато болката те разяжда до дълбините на душата ти Когато си представяш как Земното кълбо се разцепва на две, точно както сърцето ти, но там горе в черния Космос Когато твоята драма ти се струва толкова грандиозна и космическа, че едва ли има нещо, с което да се сравни Когато осъзнаеш, че не си единственият който го чувства, и пак не ти става по-леко Тогава за първи път решаваш, че даже и смъртта няма смисъл

zashto ne se otdadete na bezmislieto ,tova ne e otkaz ot svobodata,a pulno slivane s neq.....kakvo tolkova imash da gubish kakto vijdam nqma kakvo....togava? za kogo pazish tazi lubov -za sebe si? dai q cqlata,i shte polu4ish oshte pove4e to4no tam e smisula -v bezmislieto,v bezzna4ieto,v pustotata.. tam kudeto si sam zaedno s vsi4ki drugi.... "osnovnata greshka se korenite v predpolojenieto 4e az sum tuk, a ti si tam" za koga q pazite taq lubov,za sled sto godini kato sreshtnesh podhodqshtiq,shte bude kusno ili ne vi e ostanala,pojuvstvaite qtogava kogato se razhojdate po slunce i si vzemete malko....... imate bolka zashtoto si pazite lubovta za tozi ili onzi,osvobiodete se ot neq kolkoto se moje po burzo, NIE NE SME SAMI,NIE SME 4AST OT VSELENATA DOKOSNI ME ,AZ SHTE GO USETQ ,KAKTO SEGA DOKOSVAM TEB

тя смърта е единствената реалност..

towa mai ne e za m,en...