Да ми твърдиш, че "натурализмът се появявал в третата част на записките" под влияние на срещата с Пиотровски лятото на 1889 означава, че не си чел първата част с описанието на котленските овчари, на русенските еснафи, на учителстването на Захарий в русенските села или пък втората с изобилните "натуралистични" подробности, вкл за българина "человекообразен звяр", който изпил шепа кръв от убития мюдюрин, за труповете, които "мязали на четеля (рабош) защото всеки искал да си накърви ножа" и пр и пр.

Нещо повече. В Предговора към 1-част Захари отговаря предварително на критици от тогавашната дупедавска интелигенция, които именно за тоя натурализъм в другите му работи го хулят. И им казва:


Старах се да бъда точен и верен в границите на действителността, без ни най-малко преувеличение на тоя или на оня факт. Не се ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето. По тая причина именно характеристиката на мнозина мои херои и някои картини, копирани от действителността, излизат малко груби, да не кажа, и отврати-телни, за което пак аз не съм виноват, а българският живот, че е създал подобни сцени н типове. Не се опитах ни най-малко да облагородявам и претънчавам тия събития, защото в такъв случай, ако на мястото на Ворча войвода и на Иван Арабаджията турех влюбени скелети, глупави любовници и педанти-учени, които да охкат, ахкат и да цитират в разговорите си Гетя и Хайне - то книгата ми не щеше да има български отпечатък при всичко, че е написана на нашенски язик. Зная средствата за това облагородяване, но не исках да се възползувам.
.
Какъв по-ясен "манифест на натурализма" да напише човекът?!

Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица