Ролята на фотографиите е особено важна, имайки предвид, че за инсценирането им е било ангажирано цялото баташко население от 1000-1500 души.

Не знам, Аз за разлика от теб не виждам нищо нередно да се изкарат статисти и да се направи инсценировка и възстановка на клането след като така е било модерно да подготвят материалите за историческите си картини художниците по онова време.

С тях художникът, макар и неволно, е поставил не само началото на местната колективна памет, но е определил и нейната форма.

Колективната памет се гради именно с пропагандни материали, песни, театрални постановки, събори, картини, поеми и т.н. Въпросната картина е един от тези елементи на градежа на една колективна памет.

Особена роля за това е изиграла сниманата от Кавра църква със смъртни останки, като и в този случай не бива да забравяме, че и тази снимка не е автентичен документ, а продукт на режисьорското майсторство на Пиотровски.

Защо тогава тази снимка е показвана десетилетия наред в учебници, албуми и справочници и без изрично да се уточни, че е художествена фотография?

За това говори не само естетическата структура на композицията, в която персонажите са подредени в класическата триъгълна форма, тъй приятна за западното визуално възприятие, а най-вече покритият с кости под. Тъй като фотографията е правена през пролетта на 1889 г...

Фактът, че тези художествени фотографии ни вършат работа и днес за поддържане колективната памет за това събитие, говори за една добре свършена работа на Пиотровски в полза на Българката ни етническа самоидентификация.