|
|
| Тема |
 Re: Там е било най-масово и хората се били без оръ [re: deLake] |
|
| Автор |
mihailo () |
|
| Публикувано | 22.05.07 21:16 |
|
|
|
В отговор на:
Снимани са също оцелели от клането, но не във вида в който са били точно след събитието - определено не са изглеждали толкова спретнато.
Остава да започнем да виним поляка и за спретнатия вид на позирашите оцелели жители на Батак.
Първата част, посветена на въстанието в Ески Заара (Стара Загора), е отпечатана през 1884 г. В нея Батак не се споменава нито веднъж.
Втората част излиза от печат през 1887 г. и описва подготовката и протичането на Априлското въстание, като в нея Батак се споменава в едно единствено изречение.
А третата, която завършва с описанието на случилото се през 1876 г. в Батак на около тридесет страници, излиза през ноември 1892 г.
То не е могло да послужи като литературен образец, защото картината е била изложена на националното изложение в Пловдив още през месец август - три месеца преди излизането на въпросната трета част на Записките на Захари Стоянов...
В отговор на:
Какво пише Балева:
Никъде Стоянов не говори за невинно изклани или изнасилени баташки жени, а по-скоро грижливо заобикаля темата, за разлика от картината, която предполага точно обратната интерпретация.
Какво пише Захари:
Ти не разбиташ, или не искаш да разбереш за какво иде реч.
Мисля, че Балева много ясно и разбираемо обяснява че, по време на снимките и рисуването на въпросната картина са издадени първа и втора част на въпросните Записки по българските въстания.
Самото заглавие ясно говори за авторовият замисъл да опише и възпее възтаналият български народ.
Но се появява въпросната картина " Батак" на националното изложение в Пловдив, и това поражда ускореното отпечатване на Записки по българските възстания 3 част, в която подробно вече се описва въпросното клане.
Може да се каже, че картината "Батак" вдъхновява Захарий Стоянов да пропише в натуралистичният стил на Емил Зола, който събирал из съдилищата и черните хроники във Франция доказателствен материал за истинността на
повествуванието си.
Натурализъм
Думата натурализъм идва от лат.natura - природа.
Възниква като литературно направление в Европейската литература, през 60-те години на 19 вek във Франция. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността.
В произведенията на писателите натуралисти човекът е представен като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Най-употребяваната форма е романът. Той е "изследване на природата, хората и средата".
Редактирано от mihailo на 22.05.07 23:21.
| |
| |
| 
|
|
