|
|
| Тема |
 Rе:Не е задължително ЗахариСтоянов да е присъствал [re: famulus] |
|
| Автор |
mihailo () |
|
| Публикувано | 23.05.07 08:29 |
|
|
|
В отговор на:
Хубаво ама Захарий Стоянов умира на 2 септември 1889 г в Париж, а картината е изложена през август 1892. Как починалият писател се вдъхновил да пропише в натуралистичен стил от картината нарисувата три години след смъртта му .
През лятото на 1889г. Пиотровски работи по своята картина "Батак" събирайки снимков материал и вдъхновявайки се от първа и втора част на Записките.
Не е задължително Захари Стоянов да е присъствал на въпросната изложба за да се запознае картината "Батак", Пиотровски и Стоянов са се срещали и са разменяли мисли във връзка с въпросното клане.
В автобиографията си Пиотровски споменава, че по време на своето пътуване за България през пролетта на 1889 година се е запознал с известен български политик на име Захарий Стоянов.
Дискусията със Стоянов явно особено е разпалила любопитството на Пиотровски относно Батак и в този смисъл Стоянов може действително да бъде смятан за непосредствения повод за картината.
Преди да направи картината си обаче, Пиотровски - като типичен представител на епохата си, в която историята отдавна вече е станала религия, - е искал сам да се увери в нейната истина, като отиде лично в Батак и на място говори с жителите му. За целта той е ангажирал фотограф, за да документира историческата истина със самата медия на обективността – фотографията.
По време на своите срещи двамата мъже са имали достатъчно време да обменят мисли и да коментират своите творби, темата за клането в Батак станала основен мотив в творческите им търсения.
Стоянов е направил впечатление на чужденеца като автор на "националния епос на българската съпротива" а пък Пиотровски е запознал Захарий със плановете си да нарисува картина като "Клането в Хиос" на Дьолакроа.
Явно стремежът на Пиотровски да стане славянският Дьолакроа силно е заинтригувало Захари Стоянов и борческият патриотичен стил на първите две части на Записките е заменен с творчески търсения именно в модерният по онова време в Европа натурализъм във въпросната трета част на записките.
Ролята на фотографиите е особено важна, имайки предвид, че за инсценирането им е било ангажирано цялото баташко население от 1000-1500 души, както пише Пиотровски. С тях художникът, макар и неволно, е поставил не само началото на местната колективна памет, но е определил и нейната форма. Особена роля за това е изиграла сниманата от Кавра църква със смъртни останки, като и в този случай не бива да забравяме, че и тази снимка не е автентичен документ, а продукт на режисьорското майсторство на Пиотровски. За това говори не само естетическата структура на композицията, в която персонажите са подредени в класическата триъгълна форма, тъй приятна за западното визуално възприятие, а най-вече покритият с кости под. Тъй като фотографията е правена през пролетта на 1889 г...
Именно запознанството на Стоянов със Пиотровски е породило и стимулирало в последствие описаното с подробности щокиращо натуралистично представяне на клането, което познаваме от третата част на Записки по българските въстания, издадени посмъртно и в някои пасажи може да се сравнява дори със патриотичният патос на Вазов.
| |
| |
| 
|
|
