|
Забелязва се идеята за безсмъртието не само в дървото на живота,
т.н. Слънчево възкресение /Египет/, но и в едни наши си родни
легенди за живата вода.
Различни са данните за нея.
Съвсем обобщено,
живата вода извира от корените на свещено дърво.
Подобно явление имаме споменавано за т.н.
"Свещен Александров Дъб", който се е намирал
в днешните ни земи и е бил е унищожен от юдео-
християните.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Иска ми се да ти представя тези вярвания на фона
на съществуващите до 381 г. езически храмове,
главно малки параклиси на Изида в Европа.
Изида (Охрид)
Характерното за нейните параклиси е, че те се строят
в близост до стари дървета, от чиито корени тече
питейно изворче с различни лечебни свойства.
Тази вода днес наричаме минерално, а в онези времена -
жива вода.
Най общо Тя е представяна като :
Изида
егип. “седяща на трона, т.е. кралица”
1. мит. Древноегипетска богиня на майчинството, лечението и земеделието.
Но нейн символ е също и водата.
Нещо, което се прехвърля като символ и на Дева Мария.
Храмовете й след 381 г. се преименуват на името
на Богородица. Така тя продължава да бъде таен/скрит
център на изповядване и до днес.
Богородица /Изида/ и младенецът Христос / слънчевото дете Хор /
са се запазили като "християнски култ".
Повечето българските храмове са строени върху стари езически
богослужебни места. "Рождество Богородично" в Рилския Монастир -
също. Има данни, че в района е имало дохристиянско селище,
най-вероятно езико-арианско, което Ив. Рилски открива и възстановява
в разрез със гръцките умопобъркани представи за вярата.
Но има нещо, което е заложено в езика ни чрез тайнственото
вълшебно слово на древните. Българите единствени в стария свят
твърдят, че словото /езикът/ им е свещен, а триезичната ерес
обявяват за мъртви езици, каквито са и до днес.
Давам една древна легенда, разкриваща кое е бил притежателят на животворното слово / Създателя на Световете / и неговото притежание
и до днес от Великата Богиня Майка на Живота / Изида / :
Съществува древно схващане, че името съдържа в себе си всички качества, всички свойства и цялата воля на притежателя си. Всички богове и същества имат такова име, пазено в дълбока тайна, и друго, "светско" име, с което останалите да ги наричат. Счита се, че ако знаеш истинското име на някого имаш пълна власт над него. Истинските имена на по-нисшите небесни същества са известни само на малцина посветени, а името на върховните божества често не е известно никому.
Според Египетската митология великият бог Ра сам се създава, сътворява небето, земята, дъха на живота, огъня, останалите богове, хората, зверовете, огнищата, змиите, птиците и рибите. Той е баща и пръв сред боговете, той е вечността, имената му са безброй, но са вечна тайна пред другите богове и пред хората.
СКОТО ИМЕ НА РА
Изида, умна и находчива богиня, познаваща тайнствените неща и думи, знаеща всичко по небето и земята, знае добре, че онзи, който научи истинското име на Ра, ще придобие огромна сила, затова скроява хитър план как да узнае името му.
Богът-слънце всяка сутрин излиза с кораб на небето - тръгва като строен младеж, а в края на пътя си става безпомощен грохнал старец. Един ден Изида се скрива на западния хоризонт и чрез магия създава отровна змия и тайно я настанява покрай небесния път, по който Ра минава всеки ден. Той тръгва със своята бляскава свита, но отровната змия на Изида внезапно се подава и ухапва могъщия бог. Ра болезнено извиква и силата му се изпарява. Боговете се насъбират около него и го разпитват със съчувствие, но Ра дори не може да отговори. Отровата преминава през цялото му тяло и то се гърчи от болка. Той моли боговете да му помогнат, но никой от тях не знае вълшебните думи против отровата на Изида.
Не след дълго се появява и самата тя. "Какво се е случило с тебе, мой царствен татко? Тялото ти изглежда наранено. Да не те е ухапала отровна змия?" - пита богинята. "О, Изида! По моя небесен път наистина ме ухапа отровна змия! Ранен съм тежко. Не е огън, не е вода, но пари повече от огъня и изстудява повече от водата. Очите ми са мътни, едва виждам вече небето!"
Тогава хитрата Изида го придумва да си каже истинското име, защото живее онзи, чието име произнасят. Ра отговаря: "Аз съм Създателят на небето и равната шир, която обкръжава планините. Създателят на всичко, що носи земята на гърба си. Творецът на водите и Създателят на Хатхор, небесната крава. Аз съм този, който познава тайната на небето и на двата хоризонта, знае мястото, където са настанени душите на боговете. Аз съм Създателят на светлината, който си е отворил очите, но ако замижи на земята ще настане мрак. Аз съм този, по чиято заповед прииждат водите на Нил; този, който пресушава реките, който начева годината. Сутрин съм Хепер, на пладне Ра, а вечер Атум. Но дори боговете не познават истинското ми име."
Ра с любопитство зачаква да види дали отговорът му е задоволил богинята. Но не успява да надхитри Изида. Тя веднага разбира, че всред многото изброени имена богът-слънце премълчава тъкмо истинското. "Говори, татко, назови се с твоето истинско име на бог и тогава отровата ще излезе от тялото ти. Защото комуто произнасят името, той ще живее." - настоява Изида.
Раненият бог не издържа на отровата, която го изгаря като огън, не може да понася повече болката и се предава: "Страданията ми са страшни, Изида. Ще произнеса името си! То ще се премести от моето в твоето тяло и ти ще разполагаш с божествена власт." Тогава Ра тихо произнася своето име. От всички богове само Изида чува думата му и следкато вече знае истинското име на Ра, кара отровата да напусне тялото му.
Болките на Ра спират, той се възстановява и продължава небесния си път. Но изтръгнатото с хитрост истинско име на Ра узнава само Изида и никога не го издава на другите богове. Ето защо и след това боговете назовават господаря на небесата винаги с друго име.
Легендата, че тайнственото Слово може да убива и възкресява намираме
в не един пример и от Новия Завет. Юдеизмът/сатанизмът/ винаги се е
страхувал от съществуването му. Тъкмо него те наричат Силата, която
искат да притежават с користните си цели и убеждения. Но все им
убягва, защото Тя не е нещо което може да бъде притежавано като
частна собственост или частно владение. Тя не се купува и не се продава.
И това ги мъчи и до днес и скърцат със зъби от злоба и страх.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Най-често срещаните "храмове" на изида представляват
беседките, същите онези, които и до днес се правят.
По форма те са кръгли или правоъгълни, което е взаимствано и при строежа
на т.н. "кръгли църкви" и др.
|
Re: Бил ли е Бог Тангра основен бог при българите [re: _magotin_]
