Били,
Александър Лудколев също се радва на "турския бог",
както го наричаш :

СПОМЕН ЗА ТАНГРА, факти от НАШАТА ЗЕМЯ

Художникът Александър Лудколев рисува календара на прабългарите.

"Лудколев" е доста необичайна фамилия дори и в България, а Сашо радостно заявява, че тя му пасва идеално. Живописецът приема предизвикателствата на киното, театъра и телевизията и се налага с яркия си стил, който по никакъв начин не може да бъде приписан на някой друг. Модерната трактовка на българската история, представянето на космичните и космологични възприятия на прабългарите за Вселената и за древните цивилизации му носят отличия и награди на български и световни изложения, особено през деветдесетте години. Платната с български ханове стоят редом с произведения на
световното изкуство в държавни и частни колекции в САЩ, Англия, Германия, Гърция, Белгия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Китай, Русия: Една от картините му е представена в Музея на гениите, а друга - "Повелителят на посоките" се намира под българския трибагреник в ООН.
"Старобългарският календар", творбата, която ви представяме в Интернет, не е художествена измислица, а отразява разработките на български и чуждестранни учени в областта на историята. Негов първообраз е прабългарският календар на рода Дуло, чиито представители са легендарните Атила и хан
Кубрат. Магическият кръг на календара е свързан с понятието "Тангра", с който, според прабългарската космогония, се обозначава Центърът на Вселената.
Тангра е вход към другите измерения, от видимото към невидимото. Прабългарите не персонифицират Тангра с човешкия образ. В "Енциклопедия България" името се свързва с върховния бог на прабългарите.

Но, според Александър Лудколев, Тангра е кодът, истинската програма за живота на човека в прабългарския календар. А цифрите в кръга са дребни, малки
останки от науката за материята в числа - Кабалата. Пет са основни точки на календара - четирите посоки - Изток-Запад, Север-Юг и центърът е входът от
видимото към невидимото. Затова се говори обикновено за петте сина на хана, но това е алегория, защото хановете тогава са могли да имат колкото жени си
поискат, стига да са в състояние да осигурят всяка една от тях с жилище - юрта. Тези жени раждали между другото и момчета. Първородният син на хана се
отъждествявал с Центъра, с входа към другите измерения.

"Тангра е термин в иглотерапията, - казва Лудколев, - за определени точки на темето, от което излиза съзнанието или енергийното тяло на човека, когато
физическото му тяло умира. Аз знам това, тъй като съм умирал на пет години след много висока температура. Видях се от горния ъгъл на стаята с
разтревожените ми родители около мен. Когато научих след време, че наистина ме смятали за умрял, разказах на майка си и баща си какво са правели в този
момент. Те страшно се удивиха, защото е било точно така, както им казах. Видях и тунела. Не стигнах до края му, защото вероятно така е било съдено. Но ми
беше неприятно и страшно. Според изследванията на хора, преминали през него, а после оживяли, на другия край ги очаквало осветено същество, което
винаги питало едно и също:" Какво направи на земята не за своя слава, а за доброто на другите, какво ще ми кажеш?". На екран се показва всичко, което си
правил в живота си. И ако си обидил някого, ако си го наскърбил, този "кадър" се връща няколко пъти като твоята болка при това е стократно по-силна от
страданието, което си причинил. Ето това е Тангра - входът към другата материя. Прабългарите не се казвали "Отца ми". Всички други религии говорят за
"Баща си", за "Отца си", за "Отца му", за богочовека. Но Тангра не е Бог, той е пътят към Бога, към Твореца. А Бог не може да се види и никой не може да
каже какво точно е".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите