Малките обединения от хора са твърде ограничени ресурсово (вкл. и откъм знания), за да могат да създадат растеж в какъвто и да е смисъл

зависи какво разбираш под "растеж" и какво точно очакваш от "растежа". лично аз смятам, че неконтролируемо експанзиращите икономики и безогледно нарастващите за сметка на всички останали компании не носят особено добро. не одобрявам американския тип мислене, според който "всичко е позволено и единствената ни граница е небето", защото заради това скоро светът ще ни се види тесен от автомати за Кока-кола, ресторанти на KFC и танкери на Shell във всяко море, гьол и рекичка.

за да не навлизаме в прекалено много антиглобалистки патос обаче искам да подчертая, че не съм "за" насилствените мерки за ограничаване на такъв неконтролируем растеж. това би могло да стане естествено именно ако имаме по-децентрализирани, локализирани и къстъмизирани (с извинение) към отделни частни нужди на определени групи потребители икономически субекти. това става само при децентрализирана основна структура на държавата.

така става и по-лесно да контролираш качеството на предлаганите услуги - проблем, който с право повдигаш.
е, ако аз, ти и Пешо се снабдяваме от кварталния млекар, е едно, а ако млякото ни го докарва някаква фирма-мастодонт, която събира суровината си от стотици различни млекари едновременно, и я обработва в завод, намиращ се на стотици километри от теб - как ще контролираш дали продукцията е добра? трябва да се създаде комисия по качествен контрол и т.н...

това, че от теб се снема отговорността за контрол върху качеството на услугите и поради този факт вече всичко е ок, е една опасна илюзия. никога нищо не е ок, ако ти лично не се увериш в това. и от "проверени" от държавата компании може да се опариш - още повече ако държавата ти е такава, че организира фалит на банки и ти изяжда спестяванията (вж. 1996).

е да, ама с тия дребни фирми и услуги има регрес, ще кажеш, и се връщаме във феодалния свят. само че не пропускай факта, че най-ценното нещо в съвременния свят - информацията - вече е глобализирана и не може да се отреже по парцели. автономията на структурите няма да прерасне в сбор от малки затворени общности именно защото между тези автономни струкури вече тече един неспирен поток от информация, изолирането от който вече е невъзможно. също така тече и неспирен поток от контакти с хора, с които може да имаш повече общи интереси, отколкото с непосредствените си съседи във физическото ти местонахождение. стоки и услуги също могат да пътуват, и това ще става все по-евтино, особено ако няма голяма държава да ти налага каквито мита си иска.

най-ефикасното устройство по моему е силна, но децентрализирана държава; големият въпрос бидейки: колко големи и доколко автономни да са подразделенията и.

дотолкова автономни, доколкото е възможно, за да може държавата да си върши ефикасно работата по поддържане на инфраструктурата и осигуряване сигурността на гражданите. но не повече.

Именно затова, колкото и парадоксално да звучи, отделният човек може да е далеч по-свободен при тиранията на безликата държава... Евентуалната по-голяма ефективност чрез peer pressure си има цена: аз поне не държа да живея, дебнейки през цялото време околните и самият аз следен от тях.

да, но е факт, че почти всеки човек така или иначе е жертва на peer pressure, освен ако не е от тези, които живят в тотално отчуждение (което също не е цвете за мирисане). просто няма начин, защото сме социални същества. защо към това да се добавя и още нещо?

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...