не отричам изобщо съществуването на някакво по-голямо обединение като държавата, но то трябва да бъде сведено до минимум. и да гарантира единствено основните човешки права (да не се избиваме помежду си), поддържането на някакви инфраструктури (пътища, газови трасета и т.н.) и осигуряването на необходимия минимум услуги там, където те не могат да бъдат изградени от гражданите. срещу това държавата трябва да получава минимален данък и да поддържа минимален щат.

иначе естествено, че е по-добре аз, ти и Пешо, които живеем на улица "Незабравка", да съберем пари и да сключим лично договор с някоя местна фирма, която да ни почиства улицата, вместо да плащаме данък на държавата, а държавата срещу тлъста комисиона да сключва концесии с "Волф" и "Дитц", после пък "Волф"и "Дитц" да почнат да си гледат работата през пръсти и да са оттоворни пред някой чиновник вместо пред хората, на които почистват, накрая пък да се окаже, че някой някъде по веригата не си е свършил работата и боклукът няма къде да се извозва, и после всички недоволни.

колкото до формите на морал и принуда - ти нима някога си мислел, че има по-ефективна принуда от peer pressure на околните? аз не мисля така. самоуправляващите общности, които сами си изграждат правилата, са основани на по-естествени принципи, отколкото обществената принуда. когато човек отиде да пренася мебелите на приятел, местещ се в друга къща, работата върви по-добре, отколкото когато бъде накаран да работи на съботник от държавата, да речем.

не казвам, че всичко това може да стане утре, но това е пътят. свободното от принуда общество така се е зародило - с полисен партикуларизъм - и така и ще оцелее. иначе алтернативата е всичко да се превръща в огромна деспотия - виж Щатите откъде са тръгнали (много подобна идея) и къде са сега...

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...