2.50 Тази пранаяма има три аспекта – външен и вътрешен поток и трети който е липса на двете по време на прехода между тях и е известен като фиксираност, задържане или спиране. Те се регулират по място, време и броeнe ставащо бавно и фино.

2.50 That pranayama has three aspects of external or outward flow (exhalation), internal or inward flow (inhalation), and the third, which is the absence of both during the transition between them, and is known as fixedness, retention, or suspension. These are regulated by place, time, and number, with breath becoming slow and subtle.
(bahya abhyantara stambha vrittih desha kala sankhyabhih paridrishtah dirgha sukshmah)

bahya = външен
abhyantara = вътрешен
stambha = задържане, restraint, suspension, stationary, retention, cessation, transition
vrittih = действия, дейности, флуктуации, модификации, промени, или вариации форми на ума
desha = място, точка, пространство, разположение
kala = време, период, продължение
sankhyabhih = от тези три, бройr, отброяване на
paridrishtah = регулирано от, наблюдавоно от
dirgha = направено дълго, продължително, бавно
sukshmah = и незабележимо, фино

Втората пранаяма е регулярно дишане с три аспекта. Трите аспекта на дишането се практикуват, когато не правите нито една от специфичните практики дишане:
1.Издишване : обучение по издишване е премахване на резките движения , което позволява потокът да бъде бавен и дълбок обхващаш и диафрагмата.
2.Вдишване: обучение по вдишване също означава премахване на резките движения , като дишате бавно и с помощта на диафрагмата.
3.Преход : между издишване и вдишване, и между вдишването и издишването е налице преход , който се изживява като спиране , задържане или прекратяване , и т.н. Обучението свързано с прехода изисква да се направи много гладко , сякаш не е имало пауза.

Спиране означава преход :
Когато думата stambha се превежда като спиране или задържане, това може да се разбира всяко умишлено спиране на дъха през известен период от време , което е практика, наречена кумбхака . Спирането което се практикува тук не е умишлено спиране. Между издишванията и вдишванията има преход, нито издишване, нито вдишване.

Забавянето на дишането : Забавянето или спирането на процеса е описано в последната сутра ( 2.49 ) . Това нежно регулиране и освобождаване на усилието е много важно да се разбере и практикува с всички три аспекта на дъха : издишване , вдишване, и преход задържане без усилие.

Регулиране по място, време и отброяване:
Циклите на дишане ( издишване , вдишване, и прехода ) се наблюдават и регулират по три начина:

1.Място ( desha, място) :
Осъзнава и разделяне на потока на дъха и потока от енергия (прана). Потокът от енергия може целенасочено да се фокусира в някои място, като диафрагмата, едната или двете ноздри, нагоре и надолу по гръбначния стълб, през цялото тяло, или с вниманието, отделено в една точка (пъпа, сърцето, или центъра между веждите и др.). Различните точки на внимание предизвикват различни преживявания и различни дълбочини и влияния.

2.Време (кала, период, продължителност) :
Времето на издишване, вдишване, и преход също се регулират съзнателно. Паузата между вдишванията внимателно се елиминира. Издишването започва да се удължава съвсем плавно. При втората пранаяма издишването може да се удържи до два пъти спряма времето на вдишване.

3.Отброяване (sankhyabhih, брой ) :
Отброяването може да става по секунди или чрез пулса. Бройките трябва да са еднакви с вдишването и издишването. Например, може първоначално отброявате на всеки 6 секунди вдишване и издишване, това е общо 12 секунди дишане, или 5 вдишвания в минута.
С две към едно пропорция дишане, може да се издиша осем секунди и вдиша 4 секунди, което е също дванадесет секунди дишане, или 5 вдишвания в минута . Отброяванията могат да бъдат направени по-дълги , което позволява дъха да бъде по-дълъг.
Друг начин за отброяване е чрез измерване на потока въздух под ноздрите, при което въздушния поток се усеща с ръка или пръсти. Колкото по-далеч от ноздрите се усеща дъха, толкова е по-бърз. Колкото по-близо улавяте дъха, толкова е по-бавен,

Поради постеренното удължаване на издишването, при втората пранаяма в тялото започва да постъпва по-малко количество кислород и започва процес на акумулиране на въглероден двуокис. Тъй като клетките не са приучени на ниски нива на кислород и по-високи на въглероден диоксид втората пранаяма трябва да се прави без никакво усилие. Необходимо е да се даде време на организма постепенно, чрез удължаване на издишването да привикне към по-високите нива на въглероден двуокис.

Възможно е по време на втората пранаяма да се получи спонтано вдишване. Това е реакция на тялото което не е привикнало към ниските нива на кислород и по-високата концентрация на въглероден диоксид. При една сесия от няколко минути, поне веднъж може може да се получи спонтанно вдишване на голям обем въздух с цел организма да си набави необходимото количество кислород.

Постепенно с практика клетките започват да натрупват въглероден диоксид и като цяло температурата на тялото може леко да падне. Това намалява скоростта на обменните процеси и нуждата от същите количества храна спада.

Увеличеното количество въглероден диоксид способства за по-бързото навлизане на ума в тета състояние. При съчетаване на второто пронаяма с мозъчно вълново синхронизиране с тета вълни по-бързо се навлиза в будно състояние в подсъзнанието. Усещането е за будно сънуване.

При наблюдаване от страни вие изглеждате заспали, но вие не се чувствате заспали и наблюдавате дъха си напълно съзнателно. В състояние сте да пренасочвате енергиини потоци през чакрите и да отделяте тези потоци от физическия дъх.

Ако при първата пранаяма за пръв път се прави преход от нерегулярно към регулярно дишане, то при втората пранаяма освен ясното отделянето на физическия дъх от праничния, енергиен, за пръв път започва процес на акумулиране на въглероден диоксид в клетките на тялото и се прави волево, съзнателно навлизане в подсъзнанието.

Редактирано от 9 Grass 8 на 18.07.14 14:39.