Първата пранаяма е в будно състояние, с доминиране на алфа върни, втората и третата пранаяма са сънни състояния с навлизане в подсъзнателните емоции и тяхното наблюдение.
Второто пранаяма се съчатава успешно с външно синхронизиране на мозъка с вълни от спектъра на горната тета, а третата пранаяма с вълни от долния диапазон на тета.

Четвъртата пранаяма постига задържане на дишането и навлизане в зоната на делта вълните. Тя се съчетава по естествен начин с външно мозъчно вълново синхронизиране с делта вълни.
В това състояние се намираме под зоната на сънищата, извън тях, където ума се насочва към нищото. Дъха е под пълен контрол, липсва външен и праничен дъх.

Достигането до четвъртата пранаяма изисква дълго изграждане на междинните мостове. Първия мост от стабилни алфа състояния при което се гради връзката между будност и сън и следващия от стабилни сънни състояния, при които подсъзнанието постепенно се изпразва от натрапчивите сънища на тета нивото.

В състояние на тета и делта нива започват да се разклащат упоритите, повтарящи се сънища. Сънищата са продукт на подтиснати емоционални състояние които от будно, осъзнато състояния са преминали в подтиснато, подсъзнателно ниво на съзнанието.

Когато натрапчивите сънища започват да се разсейват с практиката се създават условията за навлизане в четвъртата пранаяма и спирането на дъха.

Освобождаването от повтарящи се сънища в тета нивото е същото както освобождаването на повтарящи се мисли в будно състояние. Разликата е само в нивата - будно (бета състояние) или сън със сънища (тета състояние).

Когато натрапчивите подтиснати мисли започнат да си пробиват път от подсъзнанието към съзнанието това става през междинното ниво алфа.
Ако то не е усвоено мислите от подсъзнанието не могат да се осъзнаят и намерят път нагоре към съзнателното. Ако алфа нивото е вече практически тренирано, мислите от сънищата успяват да си пробият път през междинното алфа ниво, ние се събуждаме от съня, и вече съня продължава за кратко време в будно състояние.

В будно състояние съня трябва да намери нашето съзнателно волево разрешение и окончателно да се разсее. Така натрапчивите мисли са направили прехода от подтиснатото си състояние в подсъзнателното към съзнателното и от там са срещнали нащата съзнателност и воля и са се разсеяли.

Разсейването на съня вече в будно състояние е като мехур въздух който от далните нива на подсъзнателното е направил преход нагоре, нараствайки постоянно и достигайки повърхността се разсейва.

Съзнание които е приютило голям брой подтиснати мисли прилича на газирана под налягане вода. Ум който е разтревожен и съдържа голямо количество подсъзнателни емоционални състояние, не е в състояние да се концентрира и медитира. Практиката пранаяма освобождава ума от подтиснатите в подсъзнанието мисли и създава предпоставка за неговата способност да се насочва, тече и концентрира.

От друга страна Пранаяма, контролът върху дъха е вътрешен процес който повтаря принципите на Нияма, но вече на практика, а не императивно като нещо което трябва да се спазва. Всички принципи, дори и принцинпите Ниама имат императимен и налагащ характер, и ако влзат в противоречие с ежедневието ни биват подтиснати в подсъзнателното.

По друг начин казано, практиката Пранаяма, контролът върху дъха е прилагане на принципите на Ниама но вече не императивно, а като естественна неизбежност, към нашия съзнателен и подсъзнателен ум. Те сливат двете части на нашата съзнателност и подсъзнателност в един общ ум.

Редактирано от 9 Grass 8 на 24.07.14 14:46.