|
Неотдавна пуснах в клуб "Християнство" тема, озаглавена:
Едно от изказаните мнения по повдигнатия от мен въпрос за "пола" на Бога, бе че полът бил чисто биологическа характеристика, нужна за нуждите за раззмножаването ни на земята.
В отговор пуснах постинг, озаглавен: Назад към изворите на християнството и юдаизма , който обаче беше изтрит като неприемлив за този клуб.
Доколкото, той касае фундаменталната за Изтока представа, че битието е полярно на всички нива, реших да ви го предложа тук.
---------------
Древните гърци, както е известно, са имали голяма слабост към хомосексуализма. Особено спартанците. Казват дори, че било истинско чудо как все пак съумявали да правят деца на жените си.
Поради това не трябва да се учудваме, че великият Платон е изградил един чисто хомосексуален модел на Вселената, към който и неговите продължители - неоплатониците - стриктно са се придържали.
Според този модел сексуалността и в частност полът са характеристики единствено на земното тяло. Платон дори лансира един мит, според който първоначално хората са били кълбовидни с 2 глави, 4 ръце и 4 крака. Някои от тях били мъжко-женски, други само мъжки или само женски. По някаква причина Зевс се разгневил и разсякъл на две тези първи хора. И затова сега всеки един от тях си търси половинката. Така гейовете и лесбийките се оказват толкова естествени и нормални творения на боговете и природата, колкото и обикновените мъже и жени.
Според Платон за разлика от тялото, душата няма пол. Поради това в кръговрата на преражданията душата може да се свързва ту с мъжко, ту с женско тяло. Все пак мъжкото тяло е по-благоприятно като биологичен носител на безсмъртната душа. Всъщност единствената съществена разлика между мъжете и жените е, че жените са по природа по-слаби от мъжете - не само физически, но също така и интелектуално.
Доколкото по-късното християнство се отдалечава твърде много от своите юдейски корени и придобива силен гръцки привкус, то се повлиява донякъде от тези платонични и неоплатонични схващания за душата и нейните взаимоотношения с тялото.
Юдейското схващане за света обаче, както и древноегипетското, определено носи хетеросексуален характер. Полярността е фундаментална характеристика на битието - видимо и невидимо, материално и духовно.
Един съвременен автор заявява по този повод следното:
Във вечната Първооснова, в Духа, който вечно възсъздава себе си, а в себе си - и всичко съществуващо, - дълбоко скрита в извора на всяко битие и проявление, - се крие мистерията "мъж и Жена."
Издигайки мостове за земното познание, ние говорим за "чистия Дух" като за "абсолютно Битие", при все че такова "абсолютно Битие" във вечен покой, обособено и затворено в себе си, никога не е имало, няма и не би могло да има.
Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката. Редактирано от KREDOR™ на 15.04.11 11:20.
|
Един неприемлив за някои християни постинг
