|
Тема |
Re: Към всички моми [re: L.L.] |
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
|
Публикувано | 19.04.11 00:31 |
|
|
анализ с продължение:
Амбивалентността или казано на прост език - люшкането в крайности - е друг начин да кажеш "в себе си имам неща, които по никой начин не искам да приема". Виж само: първо съм "скъпа", а после "тъпа". ..
Дотук се движиш по една масово срещана и доста проста схема, която народът е описал с думите: "от "алилуя" до "разпни го" "; "гроздето е кисело", а един диктатор с "като не си с мен, значи си против мен". Диктатор, моля, отбележи. Няма полутонове, няма цветове, няма 3Д - само единица и нула. Да, това е форма на мислене, която много мъже обичат да ползват - изглежда харесват простите неща без усложнения. Но не всички. За щастие. Освен това, онези, които обичат простите форми, обикновено "отрязват" всичко останало и заявяват, че просто няма "останало". И това за тях е съвсем вярно - за тях няма "останало" - нито в абстрактен, нито в житейски план - защото нищо не са си оставили. Една жена също може много да се "ореже", но никога ЧАК толкова, колкото един мъж може. ... В този ред на мисли, планета с един жител, който върши едно и също нещо през целия си живот е алегория, измислена от мъж. Защо ли, питам се и отговор не искам...
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|
| |
|
|
|