|
И как точно си го представяш съвместният живот с друго същество, че ми стана интересно? Защото да живееш с някого и да не правиш компромиси е направо невъзможно. А като имаш и деца съвсем. Налага се да надмогваш собствените си желания в името на семейното благополучие. Няма как.
Разбира се, че си прав. Особено ако говорим за хора, които не се опитват да живеят живота си осъзнато, а както дойде, в повечето случаи дори без да знаят какво се случва - някой те "обиди", пък почват едни проблеми, та после и едни компромиси... голяма въртележка.
Но тук е форум за йоги, хора, които се опитват да осъзнават своите действия и да разхлабват васаните си (нали така се казваха?).
И понеже искаш пример, ще ти дам такъв, при това много личен. Моите родители въобще и представа си нямат с какви алабализми се занимавам. Тях не мога да ги променя, дори и да искам, защото те са хората, които са ме оформили като личност, (личността е само социалната страна), та те знаят всичко за мен, познават ме от първия ден. Да им говоря за алабализми, енергии, практики и прочие е безпредметно. Те са безкрайно далеч от това, като манталитет, възпитание и мироглед и само би задълбочило и изострило различията между нас. Да отговоря на техните лични очаквания и разбирания за това как един човек трябва да изживее живота си, също е неприемливо за мен, защото съм намерил доста по-добри начини, за запазване на здравето и т.н. от това, което те могат да ми предложат, за което те не са виновни, разбира се.
Това, което ми остава е да проявя разбиране, за това защо те са такива и защо не могат да се променят; да ги обичам и да им го показвам, без обаче да позволявам да ми се месят в живота; и не на последно място, да им покажа с действията си, че съм щастлив по избрания от мен път, защото това за тях е някаква утеха, че макар и да не разбират защо съм толкова странен и различен от всичко познато им, все пак съм щастлив, а като родители, за тях това би било много важно!
Нарочно ти дадох толкова личен пример. Имало е времена, когато бях скаран с тях, особено с баща ми! Но в случая компромисът е невъзможен! Те не могат да ме разберат, аз пък не искам да се връщам на тяхното положение и начин на живот, да не говоря да тръгна да им се доказвам според очакванията им.
Това, което направих е, че продължих с практиките и с промените, до които водят. Станах по-мек и разбиращ, измених се външно, укрепнах здравословно, започнах повече да се усмихвам... И тази, макар и малка промяна им се отрази и на тях. Усетиха я, макар да не могат да я разберат как и защо. И нещата се промениха, бавно и на малки стъпки, но с времето се промениха.
Ако толкова сте се искали с въпросната дама въобще нямаше да правите такива тънки сметки, кой колко да даде или най-малкото щяхте да очертаете собствената си територия и да видите къде си допадате и къде не. Но за последното няколко седмици са недостатъчни.
Бе ний са вземахме, няколко пъти Тва не е проблем. Просто всеки си върви в неговата си посока. Ако ще си имам спътница, то това ще е по нейно желание. Нямам време и сили да убеждавам който и да било да върви в моята посока, че се получават едни вкопчвания и едни емоционални обвързаности, които... майка жална... лоша работа. Иначе ако е за брак - лесна работа - то бракът е социална и икономическа институция и няма общо с духовните алабализми.
И защо трябваше да ни информираш, че жената е била грациозна и красива? Това с какво е полезно или просто държиш да се знае?!
Забавлявам си се със самоирония. А и си пускам моите си паяжини, за да видя какво ще хвана. Забавно е, а е и невинно и добронамерено. Понякога ми липсват споровете от едно време. За съжаление старите ми познайници позагубиха хъс и блясък в очите, а така няма предизвикателство и тръпка.
___________
|
Re: Към всички моми [re: vitaminko]
